Глава 32
Срещата с лидера на партията, подкрепяща правителството на Герт Буке, приключи само преди четвърт час, но едва сега Роза Хартунг призна пред себе си, че върви според най-лошия сценарий за нея.
Последните дни в Кристиансборг бяха в разгара си: имаше оживена кореспонденция между Министерството на социалното осигуряване и централата на фракцията на Буке по отношение на корекцията на различни статии във връзка с подготовката на бюджета за следващата година. Самата Роза работи с Вогел денонощно, и всичко това, за да намери компромиси в социалната политика, която да задоволи както фракцията на Буке, така и правителството, което й беше от полза. През тези шест дни тя се опита да забрави за посещението на двама полицаи и насочи цялата си енергия да постигне споразумение, което министър-председателят би одобрил. За нея е изключително важно да спечели доверието на премиера — в края на краищата самата Роза гарантира, че ще може да изпълнява задълженията си в министерството. Което, може би, не отговаряше напълно на реалността, но беше най-важният фактор, който ще й позволи да се върне към пълноценен живот. За щастие през изминалата седмица нямаше заплахи или съобщения, затрудняващи работата й, и тя смяташе, че животът се е върнал към нормалното си състояние, поне до срещата с Буке в заседателната зала, която се намира до заседателната зала на Фолкетинг. Докато Вогел с ентусиазъм докладваше за измененията на законопроекта, предложени от министерството, Роза наблюдаваше Герт, който учтиво кима в негова посока, въпреки че всъщност нарисува няколко завъртулки в бележник си с много по-голям интерес. И първите думи, изречени от Буке, я поразиха:
— Чух вашите предложения, но трябва да ги обсъдя във фракцията.
— Така или иначе вече сте ги обсъждали, и то неведнъж.
— И сега трябва да го обсъдим отново. И така, договорихме ли се?
— Но, Буке, фракцията ще направи както ти кажеш. Трябва да знам дали можем да постигнем споразумения преди…
— Роуз, знам процедурата. Но както вече споменах…
Той стана от мястото си. Хартунг разбра, че в свободен превод думите му означават, че той просто иска да спечели време, но не може да разбере с каква цел. Позициите на Буке в партията и в електорат й не са толкова силни и ако се постигне споразумение с тях, те само ще се засилят.
— Буке, ще се срещнем с теб, но няма да ви позволим да ни притискате повече. Вече преговаряме от седмица и ви направихме отстъпки, но не можем…
— А според мен този премиер ни оказва натиск и това не ми харесва, така че ми е необходимо известно време да помисля.
— За какъв натиск говорите?
Герд Буке седна отново и се наведе към нея.
— Роуз, ти ми харесваш. И ти съчувствам в мъката ти. Но за да бъда честен, мисля, че са те пуснали на сцената, за да се преглътне по лесно горчивия хап, но аз не играя в такива игри.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— През годината, в която отсъства, правителството се мяташе от една буря в друга… Според проучвания на общественото мнение популярността му е спаднала, премиерът е отчаян и не знае какво да прави. И сега се опитва да напълни една торба с подаръци от бюджета и съвсем съзнателно номинира най-уважавания министър, тоест вие, за ролята на Дядо Коледа, за да може правителството да възвърне доверието на избирателите в навечерието на изборите. И тогава той ще го оглави отново.
— Буке, не ме е „номинирал“, за да си върне доверието на избирателите, аз самата го помолих за това.
— Прекрасно и тук ще свършим.
— И ако смятате, че нашите предложения са торба с коледни подаръци, тогава трябва да обсъдим този въпрос. Ние сме в средата на мандата и ще трябва да си сътрудничим още две години, така че съм заинтересован единствено да намеря решение, което ще удовлетвори и двете страни. Но изглежда, че просто губите време.
— Не губя време. Казвам само, че има определени предизвикателства. Аз имам и вероятно и вие имате за какво да се борите, така че е съвсем ясно, че задачата ни няма да е лесна.
Буке се усмихва дипломатично. Роуз не откъсва поглед от него. Вогел, който вече се опитва да смекчи тона на разговора, прави нов опит:
— Буке, ами ако намалим още малко…
Но Роза явно взе решение. Тя изведнъж се изправи.
— Не, да свършим до тук. И дайте време на Буке да обсъди ситуацията във фракцията.
И преди Фредерик Вогел да успее да каже нещо друго, Хартунг става от мястото си и се отправя към вратата.