— Не, не следя. Но можем да поставим червени пластмасови животни край входа или, да речем, да преработим приемната като пиратски кораб.
Бярке се смее твърде силно, показвайки, че се е обезоръжил, но младият господар на света не приема шегата:
— Може би това е чудесна идея. Въпреки че, разбира се, мога да се свържа с вашите конкуренти, ако сами не take[17] за това преди deadline[18] да приключи тази вечер.
Скоро Стийн вече пътува към училището, но по пътя той се обажда в адвокатската кантора и казва, че все още не е получил заключение за признаването на Кристина за мъртва. Смутената секретарка се извинява, а Стийн приключва разговора твърде набързо, въпреки че, тя успява да каже, че е разбрала проблема и обещава да поправи грешката и да предаде документите.
По пътя, много преди да стигне до училището, Стийн изпива три горчиви шишета с течност, но този път се бе запасил с дъвка и измина няколко километра със смъкнато стъкло. Под дърветата, където Густав обикновено го чака, момчето не се вижда и мобилният му телефон не отговаря. Стивън не може да реши дали е пристигнал твърде рано или е закъснял. Учебният двор е празен. Стийн поглежда часовника си. Всъщност той рядко влиза в училището, дори не може да си спомни кога е бил там за последен път, а и той и Густав мълчаливо се бяха съгласили, че е най-добре за него да чака на улицата. Но сега Густав го нямаше. И след половин час Стийн трябва да е на работа и да прави преработени чертежи за младия господар на света. Отваря вратата и излиза от колата.
Глава 37
Вратата към класната стая на Густав беше широко отворена, но вътре нямаше никой. Стийн пристъпва бързо, и благодари на съдбата, че в тоя момент вървят уроци, в противен случай, той нямаше да успее да избегне любопитните погледи. Минавайки покрай шумните подготвителни класове, той се опитва да не забелязва орнаментите под формата на клони, оголени през есента и кестеновите животни. Той помни неотдавнашното посещение на полицията като кошмар. Пръстови отпечатъци. Чувствата се събудиха, когато смисълът от казаното, достигна до него. Възродена надежда, смесена с усещане за пълно объркване. Колко пъти той и Роза бяха минали през това, колко пъти са се налагаше да се връщат в самото начало на тази история — просто не очаквали такъв обрат. Тогава те си казаха помежду си, че това вече се беше случило и за доброто на Густав, трябва да се опитат да бъдат силни и да могат да приемат адекватно мъчителните катаклизми, които винаги ще се появяват със спомена за дъщеря им. Независимо от обстоятелствата, при които това ще се случи. И решиха, че независимо от всичко, те трябва да продължат напред и въпреки че, Стийн сякаш усеща кестеновите фигури зад гърба си, завивайки в посока на общото помещение, и си дава твърда дума да не обръща внимание.
Изведнъж спира. Той не разбира веднага, че съучениците на Кристин изнасят урок в общата стая, защото не ги е виждал отдавна. Лицата им обаче са познати.
Те седят спокойно на белите маси, върху кафявия килим и работят в групи. И щом един от учениците вдигна очи към Стийн, веднага очите на всички останали се насочват към него. Но никой не казва и дума. Объркан за момент, той е на път да продължи.
— Здравейте!
Стивън се обръща в посока на момичето, което седи само до масата до него, с три малки купчини учебници, и разпознава Матилда. Тя е пораснала. Станала по-сериозна. Облечена в черно. Любезно му се усмихва и пита:
— Густав ли търсите?
— Да.
Той я е срещал хиляди пъти, защото е идвала в тяхната къща толкова често, че разговорът с нея е почти толкова естествен, колкото и с дъщеря му, но сега той се мъчи да намери думи.
— Класът му неотдавна тръгна, и вероятно скоро ще се върне.
— Благодаря. Знаете ли къде отидоха?
— Не.
Стийн поглежда часовника си, въпреки че знае колко е часът.
— Е, ще го изчакам в колата.
— Как сте?
Стийн поглежда Матилда и се опитва да се усмихне. Тя му зададе един от най-опасните въпроси; той обаче толкова често го е чувал, и знае: главното е да се отговори веднага.
— Добре. Много работа, но това е за добро. Ами ти?
Тя кима и също се опитва да се усмихне, но изглежда тъжна.
— Много съжалявам, че не съм идвала отдавна…
— Не се притеснявай, при нас всичко е прекрасно.
— Здрасти, Стийн. Мога ли да помогна с нещо?