Той се обръща към класния ръководител Йонас Краг, който се приближава. Той е на четиридесет и пет години, носи дънки и тясна тениска. Очите му са дружелюбни, но в същото време предпазливи, изпитващи и Стивън отлично знае защо го гледа така. Инцидентът с Кристин се бе отразил силно на всички нейни съученици и учителите се опитаха да помогнат на децата да преживеят тази трагедия. В същото време класният ръководител беше един от противниците за участието на учениците от класа в траурната церемония, която по очевидни причини се състоя няколко месеца след изчезването на Кристин. Той бе информирал Стийн, че според него, това в голяма степен ще е във вреда за психиката на децата, отколкото да е от полза, тъй като би отворило раната, която вече е започнала да заздравява. Междувременно ръководството на училището реши да даде възможност на учениците сами да решат дали да участват в церемонията или не. И почти всички съученици на Кристин присъстваха.
— Не, всичко е наред. Вече си тръгвам.
Връща се в колата и в този момент звънецът оповестява края на часовете. Стивън затваря вратата и се опитва да открие фигурата на Густав сред децата, които напускат училището. Но синът му все още го няма. Сигурен е, че е постъпил правилно, но срещата с Матилда отново предизвика спомени от посещението на полицията, а думите на последния от психотерапевтите, които бяха посещавали, се появиха в главата му, че мъката е любов, която е загубила дома си и трябва да свикнат с тази мъка и да намерят сили да продължат напред.
Густав вече седнал на предната седалка до него и разказва, как класният ръководител ги е завел в училищната библиотека, за да си избират книги за домашно четене и затова е закъснял. Стийн кимва с разбиране, на път да запали двигателя и да подаде сигнал, че излиза на пътя, но изведнъж усеща, че трябва да се върне в училището. Звънецът звъни за започване на часа и той продължава да се бори със себе си. Той осъзнава, че това, което той ще направи сега, преминава границата, която си беше поставил. Но също така знае, че ако не го направи сега, най-вероятно никога няма да може да зададе на Матилда въпроса, който е толкова важен за него, може би дори по-важен от всичко друго в живота.
— Нещо не е наред ли?
Стийн отваря вратата.
— Трябва да свърша нещо… сега. Чакай в колата.
— Какво правиш?
Той затръшна вратата и тръгна към входа на училището под листата, падащи над него.
Глава 38
— Какво, по дяволите, правите?! Изисквам обяснение! — вика истерично Ерик Сайер-Ласен.
Тулин кликва върху иконата на съобщението на мобилния телефон на Samsung Galaxy и разглежда SMS съобщенията, докато Хес изсипва съдържанието на чантата му върху покрития с бяла кожа диван. Всичко това се случва в офиса на задържания, на последния етаж на търговския център. Докато долу на фона на тихата музика множеството хора се движат из бутиците, тук всъщност е рая на служителите в инвестиционната компания Сайер-Ласен. Дневната светлина бавно намалява, и пред стъклената стена, отделяща офиса от коридора, са скупчени служители с тревожни лица, наблюдавайки директора си, който само преди миг бе изведен от асансьора по начин, който не оставя никакво съмнение, че е задържан от полицията.
— Нямате право! Какво правите с мобилния ми телефон?
Игнорирайки го, Тулин изключва телефона и хвърля поглед към Хес, който отново рови из съдържанието на чантата:
— Тук няма съобщение.
— Може би го е изтрил. Според експертите, сигналът все още идва оттук.
Хес изважда бял плик „7-Eleven“ от чантата, докато Ерик Сайер-Ласен прави крачка към Ная.
— Не съм направил нищо. Или ще се разкарате оттук, или ми кажете…
— Каква е връзката ви с Лора Киер?
— С кого?
— Лаура Киер, тридесет и седем години, стоматологична сестра. Току-що изпратихте съобщение до телефона й.
— Не знам нищо такова.
— Къде е другият ви телефон?
— Имам само един.
— А какво е това в пакета?
Тулин има предвид бяла подвързана пратка с големина на лист A5, който Хес изважда от торбата и показва на Ерик Сайер-Ласен.
— Нямам представа, току-що го взех. Когато си тръгвах, куриерът ми се обади и каза, че е оставил пакет за мен в 7- Eleven… Ей?! — Сайер-Ласен забелязва, че Хес започва да отваря пакета. — Какво правиш? Какво по дяволите става тук?
Хес рязко оставя пакета да падне върху бялата кожа. Отворен е достатъчно, за да може Тулин да види прозрачна найлонова торбичка, покрита с тъмни петна и стар, мигащ мобилен телефон Nokia. Nokia е привързана към странна сива маса и едва след като Тулин разпозна пръстена върху пръста, тя осъзнава, е ампутираната ръка на Лора Киер.