Там, в центъра на стаята, където преди минута бе оставила черната пътна чанта, няма нищо. Нито чанта, нито мобилен телефон. Само ивици от синкава светлина от фенера в градината, прокрадващ се през вратите на терасата, осветявайки лакирания под, където стои малка фигура на кестеново човече. В началото нищо не може да разбере. Или една от дъщерите й е направила фигурката заедно с бавачката. Или е сложила чантата на друго място. Но тогава й просветва, че и двете версии са грешни.
— Кой е там? Ерик, ти ли си?
Няма отговор. И Ан само забелязва, че погледът на ръмжащото куче е насочен някъде в тъмнината зад нея.
Глава 40
Класният ръководител говори за историята на Интернет от Тим Бърнърс-Лий до Бил Гейтс и Стив Джобс, когато внезапно вратата на класната стая се отваря и Матилда, седнала до прозореца, за голямо свое учудване вижда бащата на Кристин да наднича в стаята. Той прекъсна урока и смутено моли за извинение, и й се струва, че едва сега осъзнава, че е забравил да почука.
— Трябва да говоря с Матилда. Само минутка.
Класният ръководител няма време да отговори, а Матилда вече се изправя. Усеща, че класният ръководител е недоволна от нахлуването на Хартунг и знае защо, но не й пука. Те напускат класната стая и поглеждайки лицето на Стийн Матилда осъзнава, че нещо не е наред с него. Тя си спомня онзи ден преди почти година, когато бе дошъл да попита Матилда дали знае къде може да е Кристин. Тя се опита да му помогне, но видя, че отговорът й само засилва притеснението му, въпреки че бе предположил, че Кристин най-вероятно е отишла да посети другата си приятелка.
Матилда все още не може да се примири с идеята, че Кристин вече я няма. Няколко пъти, когато си спомняше за нея, имаше чувството, че всичко, което се случи, е само сън. Сякаш Кристин просто се е преместила и живее, някъде другаде сама и те пак ще играят заедно. Но щом видеше Густав, минавайки край нея в училище или, което много по-рядко се случеше, да видя Роза или Стийн, тя осъзнаваше, че всичко това изобщо не е сън. Матилда ги познаваше толкова добре… Тя обичаше да бъде в къщата им и й беше жал, виждайки как мъката ги засяга. И би направила всичко по силите си, за да им помогне, но сега, когато стои до Стийн пред вратата на класната стая, малко се плаши, че той не е на себе си. Изглежда някак объркан и сякаш е прикован в ъгъла. Освен това, когато Стийн, извинявайки се, я моли да разкаже как двете с Кристин са правили кестенови човечета в къщата им миналата есен, от устата му усеща остра миризма.
— Кестеновите човечета?
Самата Матилда не предполагаше какъв въпрос ще й зададе Стийн, но този наистина я затруднява и в началото изобщо не разбира какво иска от нея.
— Искате да знаете как ги правехме ли?
— Не, искам да знам дали ги е правила тя, или ти?
Матилда се поколеба с отговора, опитвайки се да си спомни, а Стивън я гледа напрегнато.
— Трябва да разбера това.
— Според мен ги направихме заедно.
— Сигурна ли си?
— Да, заедно. Защо питате?
— Значи и тя ги е правила? Така ли е?
От изражението на лицето му момичето предполага, че той разчита на съвсем различен отговор и, не знаейки защо, се чувства виновна.
— Ние винаги седяхме в дома ви, измисляхме ги и…
— Да, знам. И после какво направихте с тях?
— Излязохме на пътя и ги продадохме. Заедно с торти и…
— На кого?
— Не знам. Тези, които желаеха да ги купят. Защо…
— Ясно. Но сте ги продавали само на приятели, съседи — или на непознати?
— Не знам.
— Опитай се да си спомниш дали сред тях имаше непознати.
— Но аз не ги познавах.
— Спомни си дали сред тях имаше непознати или съседи, или може би някой друг…
— Не знам.
— Матилда, това може да бъде много важно!
— Стийн, какво става тук? — Класният ръководител е напуснал класната стая, но бащата на Кристин само хвърля кратък поглед в неговата посока.
— Няма значение. Просто трябва да…
Класният ръководител стои между Матилда и Стийн и се опитва да го отведе, но той се съпротивлява.
— Ако трябва да кажете на Матилда нещо важно, направете го както трябва. Разбирам много добре, времето беше тежко за всички, особено за вас, но и за съучениците на Кристин също.
— Имам само няколко въпроса. Това ще отнеме минута, не повече.
— Искам да знам за какво става въпрос, в противен случай ще трябва да ви помоля да напуснете. Класният ръководител не се помръдва и гледа въпросително към бащата на Кристин, който изглежда, като че ли целият въздух е излязъл от него. Стийн хвърля озадачен поглед към Матилда и тя вижда, че току-що е забелязал как другите ученици ги наблюдават през отворената врата.