— Съжалявам, не исках…
Стийн мълчи, обръща се към Матилда и изведнъж забелязва сина си, който стои в другия край на коридора и внимателно го наблюдава. Густав мълчи и гледа единствено баща си, но след това се обръща на пети и отново изчезва. Стийн тръгва след него, но стигайки до ъгъла, той внезапно чува гласа на Матилда:
— Изчакайте!
Стийн се обръща бавно и тя се приближава до него.
— Съжалявам, че не помня всичко.
— Няма значение.
— Но аз помислих и си спомних, че миналата година изобщо не сме правили кестенови човеци.
Очите му сякаш бяха приковани към пода. А тялото просто се приведе под тежестта на невидима тежест. Но когато значението на думите й достига до него, той вдига очи и среща погледа й.
Глава 41
Седмото интервю на журналистическата преса току-що бе приключило и мобилният телефон на Роуз звъни в момента, в който тя бързо върви по коридора с Енгелс. Обличайки палтото си в движение, тя вижда името на съпруга си на дисплея на телефона, но няма време да отговори, тъй като първият заместник все още има време да й предостави резултатите от последния доклад на Министерството на социалната защита.
Всички интервюта бяха успешни. Роза говори за необходимостта от инициативите, предложени от министерството и подчерта, че има големи надежди за продължаване на доброто сътрудничество с фракцията на
Буке. Тоест, тя направи всичко, за да принуди Буке да се върне на предишните си позиции. Тя отговори и на редица нетактични въпроси от личен характер, въпреки че това й костваше значителни усилия. „Как успяхте да се върнете на поста министър?“, „Как се промени животът ви в тази връзка?“, „Как успяхте да понесете този ужас?“ Стори й се странно, че младата журналистка, която беше задала последния въпрос, вярваше, че Роза се е завърнала на поста си, само защото е успяла да преживее загубата на дъщеря си.
— Трябва да побързаме. Ако искате министърът да не закъснява, ще го направим по пътя. Лю, нетърпеливо ги чака до асансьора, взима доклада с резултатите от Енгелс, а той пожелава късмет Роза, като я потупва по рамото.
— Къде е Вогел? — пита Роза.
— Ще ни срещне там. Каза, че първо трябва да се обади в ТВ-2.
Те се споразумяха за две интервюта на живо в новините. Първото, по Датското радио[20], а второто по TV-2, така че програмата им бе запълнена. Те влизат в асансьора близо до аварийния изход, където на шофьора ще му е по-лесно да ги вземе, отколкото от главното стълбище, където винаги има тежък трафик. Лю натиска бутона на приземния етаж.
— Премиерът беше информиран за хода на преговорите, а Вогел казва, че все още няма да влиза в спор с Буке.
— Да, няма да се разправяме с Буке. Просто искам да определим тяхното съдържание.
— Просто предавам думите на Вогел. Между другото, много е важно как ще говорите сега. Едно нещо са пишещите братя, а друго това…
— Знам какво правя, Лю.
— Знам това много добре, но говорим за излъчване на живо и те със сигурност няма да се ограничат само до въпроси, свързани с политиката. Вогел ме помоли да ви напомня, че ще питат как сте успели да се върнете. С други думи, ще задават въпроси от личен характер и Вогел не е могъл да получи никакви гаранции от тях.
— Добре, ще имам това предвид. Ще се справя. Няма връщане назад. Къде е колата?
След като излязоха от асансьора, Роза и Лю, преминаха контрола за сигурност на аварийния изход на ул. Адмиралска, където духаше силен вятър. Обаче министерската кола я нямаше. Роза забелязва, че Лю не е очаквала това, но както винаги се преструва, че всичко е под нейния контрол.
— Чакайте тук, сега ще го намеря. Обикновено стои в задния двор, когато чака повикване.
Лю тръгва бързо по калдъръма, оглежда се и вади мобилния си от чантата. Роза следва секретарката си и влиза в Болхусгаде, избягвайки от студения вятър, откъдето се открива гледка към Кристиансборг от другата страна на канала. В този момент телефонът й звъни.
— Здравей скъпи. Нямам много време. Отивам до телевизионната станция за интервю и трябва да се подготвя по пътя.
Лоша връзка. Роза почти не чува съпруга си. Усети, че той е някак разтревожен и разстроен, въпреки че в началото чу само думите „важно“ и „Матилда“. Тя повтаря казаното и се опитва да му обясни, че не чува почти нищо, но той повтаря същото. Роза забелязва, че на портата, водеща към задния вътрешен двор, Лю говори нещо на шофьора на министерската кола, който по неизвестна причина не е дошъл да ги вземе.