Събраните следователи разглеждат снимката на трупа, който Тулин бе раздала, а някои от новопристигналите, с гримаса, поглеждат встрани от тях. Ниландер вече се бе запознал с тези фотографии, но те не предизвикаха у него подобни емоции. В началото на полицейската си служба той се изненада, че подобни неща не го впечатляват, както много от колегите му, но сега той възприе този факт като свое предимство.
— Какво имаме за оръжието за убийството? — Ниландер нетърпеливо прекъсва доклада на Тулин.
— Все още нищо категорично. Неидентифицираното оръжие за убийство е оборудвано в края с метална топка с игли. Това не е боздуган, въпреки че е направено на същия принцип. Що се отнася до отрязването, то най-вероятно е направено с безжичен трион с диамантен или подобен диск. Според предварителния анализ и в двата случая е използван един и същ инструмент и…
— Какво ще кажете за текстовото съобщение, получено на мобилния телефон на Лора Киер? Издирен ли е подателят?
— Съобщението е изпратено от стар мобилен телефон Nokia с нерегистрирана SIM карта, което може да бъде закупено навсякъде. Телефонът беше прикрепен към ръката на Лора Киер, и не можем да кажем нищо за него, тъй като няма данни, освен това единствено съобщение, а серийният номер според Генц е заличен с поялник.
— Но куриерът, който е доставил пратката и който сте засекли по сигнала от мобилния телефон, вероятно има информация за подателя?
— Да, така е, но цялата работа е, че Лора Киер е посочена като подател.
— Какво?!
— В отдела за обслужване на клиенти казват, че някой се е обадил вчера на обяд. И е поръчал доставката на пратката от името на Лора Киер, като е казал, че куриерът ще я намери на стъпалата на входа на дом номер седем на Сьодервенгет в Хусум. Това е адресът на Лора Киер. Когато куриерът пристигна на мястото, колетът, готов за изпращане, е лежал на стълбите, заедно с парите за таксата на пратката. Куриерът я отнесъл до магазина „7-Eleven“ на партера на търговския център. Той не може да каже нищо повече и само куриерът, продавачът на магазина и Сайер-Ласен са оставили отпечатъци на колета.
— Кой се е обадил на куриерската служба?
— Служителя на отдела казва, че не си спомня дали мъж или жена са се обадили.
— А какво ще кажете за Сьодервенгет? Някой видял ли е кой е оставил колета?
Тулин поклаща глава.
— Отначало подозирахме съквартиранта на Лора Киер Ханс Хенрик Ходж, но той има алиби. В съдебномедицинската експертиза е записано, че убийството на Ан Сайер-Ласен е станало около осемнадесет часа, а според адвокатката му Ходж е бил на паркинга пред адвокатската кантора по това време и е обсъждал с нея въпроса за подаване на жалба, че домът му още е запечатан от нас.
— Оказва се, че нямаме заподозрян. Без свидетели, без име на тоя който се е обадил, нищо!
— Все още нищо. И освен това, не намираме връзка между жертвите. Те са живеели на различни места, имат различен кръг от контакти и освен кестеновите човечета и пръстовите отпечатъци, с които работим, няма друго което да ги свързва…
— Какви са тези отпечатъци?
Началникът на отдела Убийства поглежда за кратко към Янсен, който зададе въпроса, седнал, както обикновено до верния си другар Мартин Рикс. Ниландер отправя изненадан поглед към Тулин — в края на краищата той я беше предупредил предварително, да информира всички за отпечатъците.
— И в двата случая, върху тялото на жертвата или до него са оставени фигури на кестенов човек с пръстови отпечатъци, които според съдебномедицинската експертиза вероятно принадлежат на Кристина Хартунг.
Ниландер говореше със сух, лишен от емоции глас и за известно време настъпва тишина. Но постепенно смисълът на казаното достига до Тим Янсен и неговите колеги и всички присъстващи започват да хвърлят изненадани погледи. Налага се Ниландер да обясни:
— Слушайте внимателно! Криминалистите провеждат допълнителни изследвания и няма да правя прибързани заключения, докато не разполагам с по-точни данни. Сега почти нищо не ни е известно. Напълно възможно е съответните отпечатъци да нямат нищо общо с тези убийства, така че ако някой от вас каже и дума за тях извън тези стени, аз лично ще се погрижа кракът му никога повече да не стъпи на територията на отдела. Ясно ли обясних?
Ниландер старателно бе обмислил ситуацията. Две неразрешени убийства бяха много лошо нещо. Освен това, е възможно и двете да са извършени от един и същи престъпник, въпреки че му беше много трудно го да повярва. И докато има дори и най-малкото съмнение относно идентичността на отпечатъците, случаят не бива да се обърква още повече. Разкриването на престъплението над Кристин Хартунг бе един от блестящите подвизи на Ниландер. Но в един момент си бе помислил, че това може да му струва кариерата, но след това, когато задържаха Линус Бекер, в разследването настъпи пробив. Вярно, те никога не намериха тялото на момичето, но по очевидни причини това не може да се очаква от тях. Престъпникът не успя да посочи мястото, където е погребал останките, обаче бе написал искрена изповед и срещу него имаше достатъчно доказателства, за да бъде осъден…