— Не говорите за това, което си мисля, нали?
Мисълта, разбира се, беше подвеждаща и само луд можеше да си я помисли, но въпреки това Ниландер изведнъж разбра какво има предвид Хес, когато каза на срещата за необходимостта да се предотврати нещо още по-лошо. Нито един от двамата не отговори, но схващането, че убиецът може да си прави свой кестенов човек от плът и кръв, беше трудно да се пренебрегне.
Хес отново настоя за необходимостта от възобновяване на делото Хартунг. Той продължаваше да говори, позовавайки се на разследването — „трябва да го направите“ и „трябва да обмислите възможността, която…“ — докато Ниландер му даде да разбере две неща. Едното — Хес вече беше член на отдела на същото основание като останалите следователи и доколкото Ниландер знаеше, никой не се застъпва да го върне в Хага. Точно обратното. Второ, отварянето на случая Хартунг беше немислимо. Независимо какво означават пръстовите отпечатъци, случаят с Хартунг беше приключен. Те имаха признание, бяха убедени и никаква сила на Божията земя нямаше да възобнови това дело. По същата причина Ниландер беше решил, да проведе лично срещата с родителите на Хартунг и сам да ги информира за новия пръстов отпечатък. Разкритието не трябва да се драматизира, освен това наскоро чрез връзки в контраразузнаването се бе информирал, че министърът има лични проблеми, тъй като неизвестно лице или лица я заплашват. И се е стигнало дотам, че са счупили предното стъкло на нейната служебна кола и са напълнили радиатора с кръвта на някакво животно.
Естествено, че Ниландер не се докосна до темата за заплахите пред Хес и го помоли да напусне, за да разговаря насаме с Тулин. Той директно я попита дали Хес е готов да участва в по-нататъшното разследване и го направи не без причина. Той бе прегледал старото му лично досие, от което разбра по каква трагична причина е напуснал отдела преди време. И въпреки че, разбира се, е натрупал дяволски ценен опит, работейки в Европол, сегашните му проблеми с местните власти показват, че най-добрите му години в професионален план са останали в миналото.
Тулин обаче отговори утвърдително на въпроса му, въпреки че Хес не й допадаше и не го криеше. След което Ниландер обяви, че двамата с него могат да продължат да работят съвместно, но само при условие че ако създава неприятности, тя веднага ще го информира за това. Е, разбира се, Ниландер не забрави да добави, че преместването й към NT-3 ще трябва да изчакате, докато всичко утихне. В същото време видя, че Тулин го разбра отлично — лоялното й отношение към него ще е гаранция за получаване на препоръките в бъдеще, каквато бе и целта му.
Ниландер излиза пред журналистите, и изглежда така, сякаш очаква от прозорците да изпадне някакъв предмет. Вместо пресконференция той самият предложи да се проведе неформална среща, тъй като е много по-лесно да се завърти тук в двора на управлението и веднага след това да се скрие в убежището си. Но когато насочените към него камери проблеснаха, Ниландер усети как лицето му придобива израз, подходящ за подобни случаи, и си помисли, че може би общественото внимание към неговия човек не е достатъчно. Това, което той прави най-добре. Разбира се, от една страна, той рискува собствения си задник, но има шанс да получи нещо в замяна. В следващите дни всички те ще се стремят да разговарят с него и в такава ситуация е възможно да му се отворят възможности, които винаги е търсил. И в случай че нещо се обърка, е много удобно да има Марк Хес под ръка.
Глава 48
Плачът на двете момичета, идващи от втория етаж, изпълва цялата огромна, наскоро реновирана къща до най-уединените кътчета. Включително и в кухнята, където Ерик Сайер-Ласен е седнал на красива маса за хранене, изработена от китайско дърво, в същия костюм като предния ден, когато ръката на Лора Киер беше намерена в кабинета му в неговия колет. Тулин, седнала до него, предположи, че оттогава стопанинът не е лягал. Очите му са червени и подути, ризата му е замърсена, измачкана, по пода са разпръснати детските играчки, а на печката зад него са струпани немитите съдове. Тулин се опитва да го погледне в очите, но усилията й са напразни.
— Моля, погледнете отново тези снимки. Сигурни ли сте, че съпругата ви не е познавала тази жена?
Ерик Сайер-Ласен поглежда снимката на Лора Киер от къща номер 7 на Сьодервенгет, но очите му не реагират.
— А за тази жена, какво можете да кажете? Това е министърът на социалното осигуряване Роза Хартунг. Може би жена ви се е срещала с една от тях, или може би вие сте се познавали с едната или другата, или и с двете… — Тулин бута снимка на Роза Хартунг към него, но Сайер-Ласен поклаща глава безразлично. Хес чувства, че колежката му изпитва затруднения и едва сдържа раздразнението си. И отново, за втори път тази седмица, тя седи лице в лице с вдовец, който буквално не може да отговори на нито един от въпросите й.