— И какво…
— Следователно не е решила да избяга заради това. И отново задавам въпроса: по каква причина жена ви е решила да се раздели с вас? Защо е опаковала нещата си в чантата и…
— Да, не знам! Зададохте въпрос и аз посочих единствената възможна причина, която знам, по дяволите!
Гневното избухване на Сайер-Ласен от въпросите на Тулин, се стори на Хес прекалено емоционална реакция. От друга страна, е възможно пичът просто да не е в състояние да се сдържи. Денят беше дълъг и Хес чувства, че няма смисъл да продължава разпита.
— Благодаря, нека приключим до тук. Ако си спомните нещо друго, свържете се с нас незабавно. Разбрахте ли?
Сайер-Ласен кима с благодарност и Хес, въпреки че е обърна с гръб към Тулин, за да си вземе якето, чувства, че е готова да го изпрати в ада. За щастие в този момент в разговора се намесва друг глас.
— Can I take the girls out to buy ice cream?[22]
Бавачката бе слязла от втория етаж с момичетата, облечени за разходка. Хес и Тулин вече я бяха разпитали. Вчера тя е видяла Ан сутринта, по обяд е била в храма на независимата филипинска църква, а след вечеря Ан й се е обадила да й каже, че ще вземе дъщерите си. Стана им ясно, че бавачката изпитва голямо уважение не само към семейството Сайер-Ласен, но и към полицията, поради което Хес реши, че явно има проблеми с разрешението за пребиваване. Тя носи по-малкото момиче с едната си ръка, а с другата държи по-голямото. И двете деца са със зачервени очи, и следи от сълзи и Ерик Сайер-Ласен, стана и се приближи към тях:
— Yes. Good idea, Judith. Thank you[23].
Ерик Сайер-Ласен милва една от дъщерите по главата и се усмихва на другата, с някаква неестествена усмивка и всичките четирима се отправят към изхода.
— Аз решавам кога да прекратя разпита. — Тулин се приближава до Хес, така че да не може да избяга от погледа на кафявите й очи.
— Във всеки случай ние бяхме заедно с него вчера, когато жена му беше нападната, така че вероятно е невинен.
— Трябва да намерим връзка между двете жертви. Едната сменя ключалката, другата се е канила да бяга.
— А аз не търся връзка. Търся престъпник.
Хес е на път да влезе в хола, за да говори с криминалистите, но Тулин блокира пътя му:
— Нека се разберем. Имате ли проблем с всичко това? С факта, че работим заедно и трябва да координираме действията си?
— Не, нямам такъв проблем. Но нека да си разделим отговорностите, иначе ще дърпаме въжето докрай, като двама задници.
— Да не ви прекъсвам? — Естествено бяла, плъзгащата се врата се отдръпна, и Генц се появява във фоайето в бял „костюм“ и със своя постоянен специален куфар в ръка. — Довършваме. Не искам предварително да разочаровам никого, но за момента не сме намерили много, с което да помогнем в разследването, както в случая с Лора Киер. Главно са следите от кръв във фугите на пода във фоайето. Но тези следи не са пресни и не съответстват на кръвната група на Ан Сайер-Ласен; като цяло, мисля, че те са без значение.
Зад Генц, частици луминол във фугите на пода, блестят със зеленикава светлина под лъча на фосфоресцираща лампа[24], а един от криминалистите ги заснема с камера.
— Откъде са дошли следите от кръв на пода във фоайето? — Тулин отправя въпроса си към Сайер-Ласен, който се бе върнал от кухнята и разсеяно вдигаше разхвърлените детски играчки.
— Ако са на стълбите на втория етаж, тогава това вероятно е кръвта на София, по-голямата. Тя падна преди няколко месеца и си счупи носа и ключицата.
— Звучи като истина. Да, между другото, Хес, трябва да ви поздравя от името на организаторите на коледната вечеря с благодарности за прасето.
Генц се връща при облечените си в бяло „астронавти“ и затваря плъзгащата врата зад него. Хес го пронизва мисъл и се обръща с търсещ поглед към стопанина на къщата, но Ная го изпреварва:
— В коя болница е хоспитализирана София?
— В Централната. Само няколко дни.
— В кое отделение? — Сега Хес задава въпроса.
Фактът, че и двамата детективи изведнъж се заинтересуваха от тази тема, явно обърква Сайер-Ласен и той спира в средата на фоайето с триколка в ръце.
— В детския, според мен. Но всъщност Ан вършеше това. Посещаваше я там. И защо…
Никой не му отговаря. Тулин тръгва към изхода и Хес осъзнава, че този път няма да му бъде разрешено да шофира.
24
Луминол — вещество, което се използва от криминалистите за откриване на следи от кръв, невидими с невъоръжено око..