Глава 49
Всеки посетител в детското отделение на Централната клинична болница на ул. „Blegdamsvej“ неволно спира до стената на коридора, очарован от многобройните големи и малки детски рисунки, окачени на него. И Хес не прави изключение. Колко любов към живота и колко страдание има в този вик на детската душа… Хес не може да се откъсне от рисунките, но Тулин веднага отива до рецепцията.
Когато Ерик Сайер-Ласен заяви, че дъщеря му е хоспитализирана в детското отделение на Централната болница, и двамата детективи си припомниха, какво пишеше на дъската за отметки в кухнята на Лора Киер. На връщане към града, Хес той се обади на детското отделение и дежурната сестра потвърди, че синът на Лора Киер, и съответно голямата дъщеря Ан Сайер-Ласен са се лекували в болницата им. Сестрата обаче не можа да отговори на въпроса дали са били там едновременно. Така полицаите пристигнаха тук, защото това беше единствената нишка, за която можеха да се хванат; освен това Централната болница бе на път към администрацията. Досега денят не беше донесъл значителни резултати за разследването, а обаждането от Ниландер, който съобщи, че Роза Хартунг и съпругът й не могат да дадат никаква допълнителна информация, свързана с Ан Сайер-Ласен, не подобри настроението им.
След разговор с дежурната сестра, Тулин, без да отговори на въпросителния поглед на Хес, отива до масата, където има термос с кафе за посетители.
— Сега ще потърсят главния лекар; в журнала е отбелязано, че се е занимавал и с двете деца.
— Значи ще можем да говорим с него в момента?
— Не знам. Но ако имате други неща за вършене, можете да вървите. Не ви задържам.
Хес не отговаря и се оглежда нетърпеливо. Навсякъде — и в коридора, и в общата стая — има много деца с всякакви неразположения. Деца с издрани лица, превързани ръце и гипсирани крака. Деца с опадали коси, в инвалидни колички, със стойки за системи. В средата на коридора има стая за игри с огромни стъклени стени и балони и есенни клонки, прикрепени към сините врати. Чувайки гласовете на децата да пеят, Хес се приближава към отворената врата. Две по-големи деца рисуват в единия ъгъл, докато по-малка група седи в полукръг върху цветни пластмасови табуретки. В центъра на полукръга учителката държи на коленете си таблет, върху който се вижда нарисувана красива ябълка.
— Ябълков човек, ябълков човек, влез, влез. Донеси ми ябълки днес, благодаря.
Учителката кимва насърчително към децата и когато те силно и шумно изпяват последната дума на есенната песен, поставя в страни таблета и намира друга снимка с кестен.
— Сега отново!
— Кестенов човек, кестенов човек, влез, влез. Донеси ми кестени днес…
Тези думи карат Хес да изтръпне. Той се отдръпва от вратата и забелязва, че Тулин се взира в него.
— Вие, родителите на Оскар ли сте? Записан ли е на рентген? — задава въпрос сестрата, която се приближава до тях. Точно в този момент Ная отпива от кафето, и то попада в кривото й гърло и тя се закашля.
— Не, не сме — отговаря Хес. — Ние сме от полицията. Чакаме главния лекар.
— Главният лекар, за съжаление, все още е зает. Той е на визитация.
— Ще трябва да я прекрати. Кажете му, че бързаме.
Глава 50
Главният лекар на отделението Хюсеин Маджид ги моли да седнат на една маса в стаята на лекарите, пълна с чаши, мазни таблети, подсладителни таблетки и вестници с петна от кафе. В близост до масата има столове, на гърбовете на които са окачени връхни дрехи. Лекарят е малко над четиридесет, със същия ръст като Хес, облечен с разкопчан бял халат, черни правоъгълни очила и стетоскоп на врата. Златната халка на пръста му показва, че е женен, но Хес се усъмни в това, гледайки го как поклаща ръката на Тулин — с усмивка, настоятелно гледайки в очите й, докато той беше почетен само с прибързано ръкостискане — и реши за себе си, че лекарят е привлечен от Тулин. Да, той беше много изненадан, защото самият той не гледаше на нея от тази й страна. Досега, само го дразнеше като цяло, но сега Хес трябваше да признае с неохота, че докторът гледа стройната й фигура и съблазнителен задник не без основание, когато тя се обръща за стол. И дори си представи как Хюсеин Маджид е гледал Лора Киер и Ан Сайер-Ласен по същия начин, когато са посещавали болните си деца в отделението.
— За съжаление в момента правя визитация, но ако няма да отнеме много време, разбира се, съм готов да ви помогна.
— Много сте мил, — казва Тулин.
Маджид слага два медицински картона и мобилен телефон на масата и й предлага кафе, за което тя му благодари не без кокетство. На Хес му се струва, че Тулин напълно е забравила защо са дошли тук, но потиска нарастващото си недоволство и се приближава стола си към масата.