— Както вече казахме, имаме няколко въпроса за Магнус Киер и София Сайер-Ласен и бихме искали да ни разкажете подробно всичко, което знаете за тях.
Хвърляйки кратък поглед към Хес, Хюсеин Маджид започва да говори с глас, изпълнен с естествено достойнство и дружелюбност, което, вероятно, до голяма степен се дължи на присъствието на Тулин.
— Разбира се. Двете деца наистина бяха приети в нашата болница, но по различни причини. Може ли обаче преди всичко да попитам какво е предизвикало вашите въпроси?
— Не.
— Добре. Ясно. Маджид се усмихва разбиращо на Тулин, която свива рамене, сякаш се извинява за поведението на Хес. Но той продължава:
— Какво беше лечението?
Лекарят поставя ръка върху медицинските картони на децата, като въобще не възнамерява да ги гледа.
— Магнус Киер дойде при нас във връзка с хронично заболяване, чиито симптоми се появиха преди около година. Детският отдел с екипа от лекари, прикрепен към него, играе ролята на своеобразен разпределителен център, откъдето след диагнозата децата се изпращат в съответните специализирани отделения. Така Магнус, който беше диагностициран с аутизъм, беше прегледан и лекуван от лекари от неврологичното отделение. Но София Сайер-Ласен беше хоспитализирана в нашия отдел във връзка с обикновена фрактура след инцидент, който се случи в дома им преди два-три месеца. Тя беше изписана доста бързо, тъй като фрактурата не беше сложна; след което обаче, премина курс на рехабилитация в отделението по физиотерапия.
— Тоест и двете деца първо са били във вашия отдел. — Хес продължава в същия тон. — Знаете ли дали децата са се познавали? Или може би техните родители?
— Не, по очевидни причини не знам това, но мога да кажа, че предвид диагнозите им, те трудно биха могли да влязат в близък контакт.
— Кой посещаваше децата?
— Доколкото си спомням, предимно майките, но ако искате да сте абсолютно сигурни, препоръчвам да ги попитате.
— Но аз питам вас!
— Разбирам, но току-що ви отговорих.
Маджид се усмихва дружелюбно. Той се представя пред Хес като необичайно интелигентен мъж и полицаят се чуди дали лекарят знае, че няма как да попитат майките.
— Но сте общували с тях, когато са идвали да посетят децата, нали? — Този въпрос бе зададен вече от Тулин директно, без никакви трикове, и главният лекар с голяма радост се обръща в нейна посока.
— Всъщност аз контактувам с много родители. Това е важна част от нашата работа — да се уверим, че майките или бащите ни се доверяват. Доверието и уважението един към друг е решаващ фактор в процеса на лечение, защото те са от полза за всички. И на първо място — за нашите малки пациенти.
Докторът се усмихва на Тулин и й намигва глупаво, сякаш ще правят заедно обиколка на Малдивите като двама влюбени. Тя от своя страна също му отговаря с усмивка.
— Значи няма да е лъжа, ако предположа, че наистина отлично сте познавали и двете?
— Какво означава „отлично“? — Маджид сякаш се смути, но усмивката не напуска лицето му. Хес не очакваше такива думи от Тулин. Тя обаче не спира дотук:
— Срещали ли сте се с тях насаме? Може би сте били влюбен в тях? Или просто сте спали с тях?
Маджид все още се усмихва, но след малка пауза отговаря:
— Извинете, бихте ли повторили?
— Да, чухте всичко перфектно. Отговорете на въпроса.
— Защо ме питате това? За какво става въпрос?
— Засега ние задаваме въпросите и е много важно да отговорите с истината.
— Ще отговоря на минутата. В отделението имаме десет процента повече деца, отколкото е според стандартите. И затова мога да отделя много малко време на всяко дете по време на визитация. И предпочитам да използвам работното си време не за майки или бащи или полиция, а за децата.
— Но току-що казахте колко е важно за вас да общувате тясно с майките.
— Не, не съм го казвал и като цяло не харесвам вашите намеци.
— Не намеквам нищо. Вие направихте намек, когато ми намигнахте и говорехте за доверие в отношенията и за това ви попитах без никакво пристрастие дали сте спали с тях.
Маджид вече се усмихва доста несигурно и поклаща глава.
— Какво е вашето мнение за тези жени като майки?
— Те бяха загрижени за съдбата на децата си, както всички останали родители, чиито деца попадат в нашия отдел. Но ако продължите да ми задавате подобни въпроси, тогава, извинявам се, но съм затрупан с работа.