Хюсеин Маджид е на път да стане, но Хес, явно се наслаждава на размяната на любезности в последната част на диалога, и побутва сутрешния вестник, с петна от кафе:
— Няма да ходите никъде. Вероятно вече знаете причината за появата ни тук. И за сега, вие сте единственият човек, който познава и двете жертви на престъпленията, които разследваме.
Главният лекар разглежда снимките, направени в гората, и заглавията за възможна връзка между двата инцидента. Изглежда, че е шокиран от видяното.
— Но нямам какво повече да кажа. Помня майката на Магнус Киер по-добре, защото той остана с нас по-дълго. В неврологията му бяха поставени различни диагнози и майката беше доста притеснена, тъй като лечението не помогна. Да… и, изведнъж спря да идва тук с момчето, и не знам нищо друго.
— Тя е спряла да идва, защото сте й хвърлили око?
— Нищо подобно, не съм хвърлял око на никого! Тя се обади и каза, че в отдела за социални грижи се е получила жалба за отношението към сина й и иска първо да се справи с този проблем. Мислех, че ще се появи по-късно, но това не се случи.
— Но Лора Киер е посветила цялото си време в грижи за сина си, така че сигурно е имала наистина основателна причина, да не желае да ви вижда.
— Проблема не е в това, че не е искала да ме вижда, аз нямам нищо общо. Вече ви казах, че е заради тази жалба.
— Коя жалба? — Гласът на Хес прозвуча настоятелно, но в този момент млада медицинска сестра надникна в стаята и погледна главния лекар:
— Извинете, че се намесвам… Спешно трябва да отговорите за девета стая. Те чакат пациента в операционната.
— Веднага идвам. Ние свършихме.
— Попитах за каква жалба става въпрос.
Хюсеин Маджид става и събира нещата си от масата.
— Аз не знам нищо. Чух от майката само това, че някой пише до социалните и сякаш я обвинява, че не се грижи добре за момчето.
— Какво имате предвид? В какво точно е била обвинена?
— Нямам идея. Съдейки по гласа й, тя беше смаяна. И тогава инспекторът от отдела се обади и ни помоли да дадем мнение за момчето и ние го дадохме. Тоест, обяснихме какво лечение се провежда и как се опитваме да му помогнем. Благодаря ви за посещението и довиждане.
— Сигурен ли сте, че не сте се опитали по някакъв начин да я утешите? Тулин отново се опитва, става от стола си и блокира пътя му.
— Да, абсолютно съм сигурен в това! Може ли да тръгвам вече? Благодаря!
Хес също става.
— Лора Киер каза ли кой е автор на жалбата?
— Не; доколкото си спомням, ставаше дума за анонимни писма.
Главният лекар Хюсеин Маджид минава покрай Тулин с документи в ръце, изчезва зад ъгъла на коридора и Хес отново чува гласовете на пеещите деца.
Глава 51
Хенинг Льоб, служител в социалния отдел за деца и юноши на Столичния съвет, току-що обядваше в почти празна трапезария в сутерена на кметството на Копенхаген, когато мобилният му телефон звънна. Първата половина на деня беше истинско изпитание за него. Сутринта изведнъж започна да вали дъжд и, тъй като тръгна за работа с колело, се измокри от главата до петите. Шефът на Хенинг обаче го помоли да участва като експерт в спешно насрочена среща със семейството на афганистанци и техния адвокат, които оспориха решението на общината да отнеме детето от семейството.
Хенинг Льоб добре познаваше проблема — да, всъщност самият той препоръча да се вземе такова решение — но въпреки това трябваше да изслуша отново целия този диалог в продължение на час и половина. Когато става въпрос за принудително отнемане на деца от семействата на емигранти се изисква участието на преводач. Така срещата отне два пъти повече време, отколкото обикновено. И като цяло беше загуба на време, тъй като въпросът беше решен предварително. В крайна сметка бащата в семейството многократно е извършвал насилие срещу тринадесетгодишната си дъщеря поради факта че се е влюбила в датски тийнейджър. Обаче в демократичното общество, също така е гарантирано правото на изслушване по такива теми. И докато аргументите, като топка за пинг-понг, летяха от едната страна на масата до другата и обратно, Хенинг, треперещ от студ в мокрите си дрехи, се запознаваше с живота, случващ се извън прозорците на кметството.
През този час и половина дрехите му не успяха да изсъхнат напълно и на места се залепваха по тялото му, но хронометърът внезапно започна да отброява времето в слепоочията му и той трябваше да се заеме с рутинните си задачи, за да навакса работата, която беше изпуснала сутринта. На Хенинг му оставаше да проведе само един разговор с отдел Кадри, преди да бъде назначен в много по-структурирания и проспериращ отдел за техническо развитие и опазване на околната среда. Този разговор бе насрочен за следобед. Ако успее да завърши планираната работа за деня, ще има време да се подготви. Ако всичко върви добре, той скоро ще напусне потъващия кораб, преди още да е паднал под силния товар от случаи на насилие, кръвосмешение и трикове на психични пациенти, свързани с представители на така наречената пета социална група[25]. Всъщност ще е много по-приятно да се занимава с въпроси за реконструкция на градското пространство и озеленяване на паркове. И в същото време ще може да вижда червенокосата стажантка от Академията по архитектура от работното си място по всяко време, облечена с къса пола и винаги усмихната, която несъмнено заслужава да се сдобие с истински мъж. Може би не самият Хенинг; но той няма да се лиши от възможността да я наблюдава и да рисува във въображението си всякакви картини, генерирани от тези наблюдения.
25
Датското общество е разделено на 5 социални групи, класифицирани според трудовата им квалификация. Пета група обединява хора с най-ниска квалификация или нямаща такава изобщо.