На всичко отгоре Хес реши да огледа отново къщата на Лора Киер, заради което Тулин дори съжали по пътя, че не е повдигнала въпроса за отстраняването му от разследването, когато разговаря с Ниландер сутринта. Тя, разбира се, изслуша думите на Хес за факта, че престъпникът няма да спре до тук и ще продължи в същия дух, а и самата тя бе изпитала страх, когато застана близо до трупа на Ан Сайер-Ласен в гората. Просто двамата имаха различни подходи към разследването и тя не беше особено очарована от идеята да играе ролята на шпионин и да доложи Хес на Ниландер, ако той започне да прави грешки и се задълбочава в случая с Кристин Хартунг. И не би постъпила по този начин, дори ако това беше едно от условията за получаване на препоръка за преместването й в SC-3.
— Търсим убиеца на две жени, за когото ти самият каза, че може да не спре дотук. И така, защо си губим времето в оглеждане на къща, която вече е претърсена повече от веднъж?
— Не е нужно да сте с мен. Ще помогнете в разследването много повече, ако разпитате съседите: може някой знае за анонимния донос или за неговия автор… Така ще действаме по-бързо, нали?
— Защо трябва да ги разпитвам?
Лентата, с която бе запечатана къщата, се скъса, когато Хес отвори входната врата и изчезна в коридора. В този момент дъждът се засили още повече и Тулин се втурна към най-близката съседна къща.
Глава 53
Затваряйки вратата зад себе си, Хес първо отбелязва, че къщата е напълно безшумна. Очите му се опитват да свикнат с тъмнината. Той безуспешно се опитва да включи светлините три пъти в различни части на коридора и накрая осъзнава, че електроснабдителната компания е спряла тока. В крайна сметка къщата е записана на Лора Киер, смъртта й е регистрирана и това е естествен резултат. Хес изважда джобно фенерче и осветява пътя си по коридора и в цялата къща. Мисълта след разговора със социалния служител на общината все още не го напуска. Той самият не знае точно до какво доведе този разговор, ако изобщо имаше нещо значимо за разследването. Но усещаше, че трябва отново да огледа къщата. Разпитът на лекаря в Централната болница мина, може би, по-добре. Известно време Хес дори помисли, че най-сетне те са на правилното място и разговарят с правилния герой. И двете жертви са се срещали с лекаря и чувството, че децата са връзката, която търсеха, не го напускаше. Докато лекарят не заговори за жалбата.
Разбира се, Хес съзнаваше, че не е ясно какво трябва да търси тук, и това беше като да стреля в мъгла. От една страна, жалбата е получена преди три месеца и ако е имало нещо, което да го потвърди, то е изчезнало без следа. Но в края на краищата някой е говорил за Лора Киер, някой се е интересувал от нея, и е изпратил писмо със злобен апел да отделят сина й от семейството — и Хес се надяваше да намери отговори на някои въпроси в къщата.
Вървейки по коридора, забеляза навсякъде следи от работата на криминалистите. Виждаха се останки от прахообразни отпечатъци върху дръжките на вратите и преградите, а бележки с изписани номера все още стоят залепени върху различни предмети. Хес разглежда всяка стая и влиза в малко помещение, което вероятно е служило за офис. Вече изглеждаше необичайно празно, тъй като настолният компютър липсва, иззет от полицията като доказателство. Марк отваря чекмеджетата и шкафовете, преглежда някакви бележки и документи, които нямат отношение към случая, след което влиза в банята и кухнята, където повтаря цялата процедура. Но не намира нищо интересно. Дъждът удря по покрива, докато Хес се връща по коридора към спалнята, където леглото все още е неоправено, а лампата лежи на килима. Той отива при скрина с бельото на Лора Киер, но в този момент вратата се отваря и на прага се появява Тулин.