— За дълго ли се върнахте у дома?
— Няколко дни, вероятно. Докато се разберат там.
— Харесва ли ви в Европол?
— Да, там е забавно. И времето е по-добро.
— Вярно ли е, че техният отдел за борба с кибер престъпността наема хакери, които самият той идентифицира?
— Нямам представа, не съм от този отдел… Добре ли е, ако отскоча за малко, когато проверката приключи?
— Да отскочиш?
— Само за час. Трябва да взема ключа за апартамента.
— Няма проблем.
— Благодаря.
— В Хага ли стоите обикновено?
— Да, и където имат нужда от мен.
— И къде, например?
— Различно. Марсилия, Генуа, Амстердам, Лондон…
Хес отново се зае с неподдаващата се опаковка и Тулин предположи, че това ще отнеме доста време. Имаше нещо космополитно в него. Той е един вид пътешественик без багаж. Точно този блясък на столичните градове и далечните земи отдавна изчезна. Ако изобщо го имаше някога.
— И колко време бяхте далеч от дома?
— Близо пет години… Мога ли да се възползвам от това?
Хес извади химикалка от поставката за чаша между седалките, за да се справи с опаковката.
— Пет години?
Тулин се учуди. Повечето от офицерите за връзка, които бе чувала са подписвали двугодишен договор. Някои го удължават за втори мандат. Но никога не е чувала, офицер с неговия профил да е служил на тази длъжност в продължение на пет цели години.
— Времето върви бързо.
— Това заради полицейската реформа ли е?
— Какво точно?
— За това, че си тръгнал. Чух, че мнозина напуснат отдела, защото са недоволни…
— Не, това не е причината.
— А, защо?
— Защото просто си тръгнах, това е всичко.
Ная го поглежда, а Хес и отвръща с кратък поглед и в тоя момент за първи път обръща внимание на факта, че очите му са с различни цветове. Лявото е зелено, а дясното — синьо. Тонът му е доста дружелюбен; последната фраза обаче звучи като сигнал за прекратяване на разговора и сега той мълчи. Тулин включва мигача и насочва колата към крайградското вилно селище. Ако агентът със загадъчно минало иска да играе ролята на един вид мачо, получава флагче. В отдела е пълно с такива, достатъчно, за да направят футболен отбор.
Бяла къща в стил модернизъм с прилежащ гараж, разположена в центъра на Хусум, в район, където има изцяло еднофамилни къщи с кокетни редици от живи плетове и пощенски кутии на портите, обърнати към улицата. Тук се установяват семейства от средната класа, които имат деца и достатъчен доход. Местните жители полагат специални грижи за безопасността на по-младото поколение. Това се вижда от многобройните „легнали полицаи“, така че скоростта тук не надвишава тридесет километра. На мокрия асфалт има остатъци от рисунки с тебешир, а в детските паркове се виждат батутни съоръжения. Когато Тулин паркира до патрулните коли и подвижната криминална лаборатория, няколко ученици преминаха покрай тях с велосипеди в каски и отражатели. Местните жители се събират на групи и си говорят помежду си на определено разстояние през оградата.
— Само ще отговоря.
Преди по-малко от две минути Хес най-накрая постави SIM картата в новия си мобилен телефон и изпрати SMS съобщение — и сега му се обаждат.
— Чудесно, че можете да отделите време.
Тулин излиза от колата под дъжда, и оставя Хес в колата да разговаря на френски. Бягайки по тясна градинска пътека, традиционно направена с бетонови плочки, тя внезапно си представя, че може би има още една причина да се радва на предстоящото напускане на отдела.
Глава 7
Гласовете на двамата водещи сутрешната програма, насочващи публиката към поредния разговор на чаша кафе на уютните дивани в студиото, отекват в стаите на огромна модна вила на Външен Остербро.
— И така, днес сесията на Volketing се отваря и започва новата парламентарна година. Винаги е много специален ден, но сега е двойно по-забележителен за един от политиците, а именно за министъра на социалните грижи Роза Хартунг, чиято дванадесетгодишна дъщеря изчезна без следа на 18 октомври миналата година. Оттогава Роза Хартунг е във временен отпуск…
Стийн Хартунг се приближи до плоския екран, окачен на стената близо до хладилника, и го изключи. Току-що беше изтървал таблета и аксесоарите си за рисуване и сега ги вдига от дървения под на огромната кухня-хол в стил Прованс.
— Хайде. Оправяй се по-бързо. Тръгваме веднага след мама.
Синът все още седи на голямата маса и наднича в учебник по математика, лежащ в средата на чиниите с останалата закуска. Във вторник Густав е на училище от десет часа и всеки път в този ден Стийн трябва да му напомня, че не си струва да си готви уроците.