— Името на жертвата е Лора Киер, тридесет и седем годишна, асистент в стоматологична клиника в центъра на Копенхаген. Явно вече си е била легнала, когато внезапно е нападната. Деветгодишният й син спи в стая в края на коридора и явно не е видял и чул нищо.
Докато възрастен полицай с униформа въвежда Тулин в подробностите, тя оглежда двойното легло, използвано само от едната страна. А върху белия килим с дълги ресни имаше нощна лампа, съборена от нощното шкафче.
— Когато момчето се е събудило, в къщата е нямало никой — поне не е намерил никого. Той си е приготвил закуска, облякъл се е и е зачакал майка си, но тя така и не се е появила и тогава момчето отива при съседите. Една съседка влиза в тях, но не намери никого в къщата — и тогава тя чува куче да вие на детската площадка; там тя намира трупа на жената, след което ни се обади.
— Свързали ли сте се с бащата на детето?
Тулин мина покрай служителя, хвърля кратък поглед в детската стая и се връща обратно по коридора. Полицая я следва.
— Според съседа бащата е починал от рак преди няколко години. И след около шест месеца, Лора Киер среща друг мъж. Те започват да живеят заедно, тоест той се премества при тях. Сега този тип е някъде в Зеландия на панаир. Свързахме се с него веднага щом пристигнахме. Скоро ще бъде тук.
През отворената врата към банята Тулин вижда електрически четки за зъби, висящи в редица, комплект от чехли за еднократна употреба разопаковани на пода върху плочките, а на закачалката висят два еднакви халата. От коридора тя влиза в кухнята и хола, където облечените в бяло криминалисти проверяват за следи и пръстови отпечатъци, използвайки инструменти от специални куфарчета. Обзавеждането в къщата е обикновено, като във всички къщи в това село, най-вероятно купени от Икеа или Илва. На масата — три салфетки под прибори, ваза с есенни цветя и декоративни клони, на дивана има възглавници, а на кухненската маса до мивката е оставена дълбока чиния с остатъци от мляко и корнфлейкс, най-вероятно от закуската на момчето. Освен това в хола има дигитален екран, на който периодично се сменят снимки на това малко семейство, а екранът е насочен към празния стол наблизо. Майка, син и, вероятно, приятелят й. На всички снимки са усмихнати и изглеждат много доволни. Лора Киер е елегантна, стройна жена с дълги червени къдрици, но в красивите й очи се забелязва тъга.
— Признаци за взлом?
— Не, проверихме всички врати и прозорци. Преди да си легне, тя сякаш е гледала телевизия и е пиела чай.
Тулин разгледа набързо таблото с отметки, но намери в него само графика на учебните уроци, календар, работно време на басейна, оферта от фирма за подрязване на дървета, покана за парти за Хелоуин в асоциацията на собствениците на земи и напомняне за прегледа в детското отделение на Централната болница. Да обръща внимание на дреболиите, които може да са важни за разследването, е един от талантите на Ная. Прибирайки се вкъщи, отключва входната врата, и се вглежда в малките детайли, за да определи дали денят ще се окаже успешен или не. Но, в този случай, просто няма какво да се отбележи. Нищо специално. Ярък пример за семейна идилия, с която самата Тулин никога не би се съгласила, по никакъв начин; затова може би, не й хареса тази къща.
— Компютри, джаджи, мобилни телефони на място ли са?
— Доколкото може да прецени, нищо не е откраднато. Хората на Генц обаче вече опаковаха всичко и ги изпратиха в лабораторията.
Ная кима. Повечето случаи на насилие и убийства се решават по този начин. Анализирайки съобщенията, информацията на обажданията, съдържанието на имейли или публикации във Facebook, може да се разбере защо се е случило всичко. И Тулин вече очаква с нетърпение как ще работи с този материал.
— Какво мирише тук? Някой да не е повърнал?
Изведнъж забеляза, че в къщата, през цялото време е преследвана от някаква неприятна миризма. Възрастния полицай гледа виновно и едва сега Ная забелязва колко е блед.
— Извинявам се. Току-що дойдох от мястото на убийството. Мислех, че вече съм свикнал… Сега ще ви покажа пътя.
— Сама ще го намеря. Предупредете само когато се появи приятелят й.
Тулин отваря вратата на терасата, която води към градината, а полицаят кима с благодарност.