Но преди всичко, тя остана с чувството, че някак си се е провалила като жена. Изкушаваше се да говори с Буут по проблема, но нямаше начин да го направи, без да спомене Уолф в разговора. Тя не можеше да издаде съществуването на индианеца, без да застраши живота му.
Анабет направи всичко възможно, за да игнорира случилото се, или по-скоро това, което не се случи между нея и Уолф. Може би тя не беше напълно жена. Но това не й пречеше да желае роклята от копринена тафта от витрината на магазина, въпреки че никога нямаше да я носи, докато оставаше Кид Калуун.
Анабет насочи крачката си по посока на хотела и продължи надолу по тротоара. Гледаше право напред, съзнаваща как и мъжете и жените я избягваха. Законът в Санта Фе държеше под око бандата на Буут, но никой от тях не бе арестуван някога. Досега, никоя жертва от обирите не беше идентифицирала със сигурност някой от Бандата Калуун.
Анабет възнамеряваше да поддържа положението такова. И това беше причината, поради която трябваше да убеди Буут да се откаже от обира, който той планираше за края на седмицата близо до „Изворите на стария кон“.
Тя почука, преди да влезе в хотелската стая на Буут. Научила бе от опит, че можеше да завари Буут в неудобно положение. Най-малкото неудобно за нея. Нито Буут, нито Сиера изглежда се притесняваха да бъдат видени заедно в леглото.
— Влез.
Тя влезе и не се изненада да открие Сиера Стар в хотелската стая с Буут.
— Аз точно си тръгвах — каза Сиера. — Тя навличаше чифт ръкавици от черна телешка кожа, довършващи тоалета й, който можеше да идва направо от Базара на Харпър. Сиера носеше едно поръбено с пера боне, което скриваше малко от великолепните й естествено червени къдрици.
Облечена в зелена копринена рокля със свежа бяла дантела около шията, Изцапаната Гълъбица от Градския салон имаше повече вид на дама, отколкото повечето дами, които Анабет беше виждала в Санта Фе. Анабет й завиждаше, защото тя също бе желана — и пожелавана — жена.
Даже Сиера не знаеше истината за това, че Кид е жена. Буут бе казал:
— По-добре, да не се доверяваме на никого. — И беше ясно от начина, по който Сиера дразнеше Анабет, че въпреки тяхната игра в леглото, Буут бе запазил тайната й от другата жена.
Сиера потри облечената си в ръкавица ръка по бебешки гладката буза на Анабет и каза:
— Аз имам едно прекрасно ново момиче, което може да те интересува, Кид. Защо не дойдеш в салона следващия път, когато си в града?
Анабет се изчерви силно.
Сиера се разсмя с един лек, приятелски смях, който бълбукаше от вътрешността й. Погледът на зелените й очи беше добър, макар и закачлив.
— Тя се казва Бони. Кажи й, че аз съм ти казала да я потърсиш.
Сиера се отвърна от смутената Анабет и прекоси стаята обратно до леглото с четири колони, където Буут се изтягаше напълно облечен върху покривалото с един скицник в ръка. Тя се наведе над него, за да види какво е нарисувал и се намери, ме изглежда точно толкова пленителна върху хартията, колкото и в реалния живот. Сиера обхвана с длани лицето на Буут и се наведе, за да го целуне нежно по устата.
— Грижи се за себе си и внимавай.
Буут се ухили.
— Аз мога да кажа същото.
— Довиждане, Буут — каза Сиера, сякаш никога нямаше да го види отново. И този шанс винаги съществуваше.
Анабет беше виждала толкова много пъти Сиера и Буут да си казват довиждане, но все още я трогваше това, колко много се обичаха. Но Буут никога не би се съгласил да живее от това, което Сиера припечелваше от нейната половина на Градския салон. И Сиера никога нямаше да се откаже от сигурността, за чието спечелване бе пожертвала толкова много, само за да стане жена на един бандит. Те често се срещаха и правеха любов, но очевидно не беше предопределено да прекарат живота си заедно.
Щом Сиера си отиде, Анабет прекоси стаята и си настани краката на леглото. Тя извади принадлежностите от джоба на ризата си и се съсредоточи в свиването на една цигара.
— Аз не мисля, че трябва да свършим тази работа — каза тя.
Защо не? — попита Буут.
— Просто имам такова чувство.
— Трябва да кажеш нещо по-определено, ако искаш да промениш решението ми.
Анабет забоде цигарата в ъгъла на устата си. Тя драсна една кибритена клечка по джинсите си и присви очи срещу дима, като дръпна първия път.
— В миналото ти винаги много внимателно разучаваше всеки човек, преди да му позволиш да се присъедини към бандата. Какво знаеш за този новия, Уат Ранкин?
Той дойде при мен с информация за един собственик на ранчо, който ще носи повече злато, отколкото всеки от нас някога е виждал наведнъж.