После нещо тупна.
Последва една от онези дълги, напрегнати паузи, когато всеки решава, че макар и да е разтърсен из основи и по всяка вероятност краката му да стърчат нагоре, за негова собствена голяма изненада е все още жив.
Кареус припълзя и успя да открие шлема си. После, без да става, се затътри към Снибрил.
— Ти го усети! — рече той. — Още преди и животните да го усетят!
— И Моулите го усещат — обясни Снибрил. — По-добри са и от мен! Те не призовават Фрей! Те усещат кога идва! И после, докато всички още треперят, нападат…
Двамата с Кареус се втренчиха в космите.
— Всички на оръжие! — изкрещя сержантът.
Един дефтмен вдигна ръка.
— Какво ще рече това? — попита той. — Да се покатерим на мечовете като на кокили, или какво?
— Означава, че ще се биете!
— О, това ли било. Добре.
Само мигове по-късно Моулите нападнаха. Но миговете бяха достатъчни. Сто моула нахлуха в галоп сред онова, което преди малко бе лагерът на група объркани, ранени и неподготвени жертви. Вместо на тях обаче се натъкнаха на група объркани, ранени и изключително подготвени, че и побеснели от гняв на туй отгоре, бойци.
Изненадаха се. Ала изненадата им не трая дълго. Беше най-голямата изненада в живота им. Друга и без това нямаше да има.
Нападението на Моулите промени нещата. Дефтмените и Думийците открай време си се биеха заедно, но все един срещу друг. Но трудно би могъл да мразиш някого с всички сили, когато въпросният някой снощи е попречил на други хора да те млатят с брадви и тям подобни сечива.
Малката армия лъкатушеше по пътя за Уеър с песен на уста. По-точно с три различни марша с три различни мелодии на уста едновременно, ала общото впечатление бе доста хармонично — ако нямате нищо против да не можете да хванете и думица от текста.
— Понякога момчетата пеят и една песен за мене — обади се сержантът. — Със седем стиха. Някои от тях са много груби, а пък един си е направо невъзможен. Налага се да се преструвам, че не го чувам… Забелязал ли си, че уайтите избягаха нощес?
— Не са избягали — рече Снибрил. — Не вярвам да са избягали. Не им прилича. Мисля, че… че са решили да правят нещо друго.
— След битката се скупчиха и…
— Сигурно са крояли някакъв план — подхвана Снибрил. И млъкна.
Тъкмо минаваха през област, където бе профучал Фрей. Космите навред бяха прекършени и изтръгнати. А над пътя се извисяваше порта. Едно време се беше извисявала порта.
Наблизо лежаха няколко войнишки трупа и един мъртъв моул.
Легионът се пръсна в мълчание и започна внимателно да оглежда космалака. Изпратиха отряд да погребе мъртвите.
— Ако не беше ти, можехме да сме и ние — въздъхна Кареус. — Кога го усещаш?
— Минута-две преди да връхлети, толкоз — отвърна Снибрил. — Ако е тихо, може и малко по-рано.
— И като как е?
— Все едно някой ми гази по главата! Къде сме сега?
— Това е една от портите към Уеърските Земи. Градът е малко по-нататък.
— Винаги съм се чудил как ли изглежда… — въздъхна Снибрил.
— И аз — додаде сержантът.
— Да не би да ми казваш, че никога не си го виждал?!
— Не съм. Роден съм в гарнизонно селище, нали разбираш. Службата все по гарнизоните съм я изкарал. А в Уеър никога не съм ходил. Ама съм чувал, че бил невероятна гледка. Би било добре да го посетим… След няколко часа сме там.
— Уеър! — възкликна Снибрил.
ГЛАВА 18
Уеър бе построен покрай пет гигантски косъма. Всъщност това бяха три града, построени един около друг. Дебела стена опасваше Имперския Уеър — град с широки булеварди, застлани с дърво и сол и украсени със статуи, град с китни алеи и величествени здания, а на всеки завой се извисяваха паметници в чест на отколешни битки и славни победи, че и на едно-две от по-славните поражения.
Всъщност в Имперския Уеър живееха малцина — някой и друг пазач и градинар, и една тайфа скулптори. Това беше град за разглеждане, а не за живеене.
Около него, ограден със стена от остри космени колове, се простираше Уеър на Търговците — градът, който повечето хора смятаха за истинския Уеър. Обикновено тесните му улички бяха претъпкани със сергии и хора от целия Килим, и всички до един се опитваха да се преметнат един друг по онзи открит и честен начин, известен като „правене на бизнес“. Тук можеше да чуеш какви ли не езици, най-често на много висок глас. Уеър бе мястото, където хората идваха, за да търгуват.
Думийците бяха построили своята Империя с меч, ала я крепяха с пари. Те ги бяха измислили. Преди да се появят парите, хората си купуваха разни неща срещу крави и прасета, които не бяха много удобни за тази цел, тъй като се налагаше през цялото време да ги храниш и къткаш, пък се случваше и да опънат петалата. И тогава изведнъж ти излизат Думийците с туй нещо, наречено пари, а пък то беше дребно и лесно за кътане — можеше да си го пъхнеш в някой чорап и да си го скриеш под дюшека, а я се опитай да направиш същото с някоя крава или прасе! А пък то можеше да се превръща в крава или прасе. Освен това отгоре му бяха изрисувани императори и разни други картинки, които бяха интересни за Гледане. Или поне по-интересни от прасетата и кравите.