Сержантът вдигна ръка. За миг Снибрил си помисли, че се гласи да цапардоса хилчото, но излезе че е тръгнал да козирува.
— Сержант Кареус, Петнайсти легион! — представи се той. — Ние сме пред града — онези от нас, които останаха живи! Разбирате ли? Молим за разрешение да бъдем допуснати в казармата! Ние се бихме…
— Петнайсти легион, Петнайсти легион… — продължи да ровичка хилчото из бумагите.
— Бяхме призовани — продължи Кареус. — Пристигна вестовой. „Върнете се веднага в Уеър“. Наложи се да се бием почти през це…
— Много промени станаха — обади се най-после бумагоровецът.
Нещо в тона му порази Снибрил почти колкото приближаването на Фрей.
— Що за промени? — обади се бързо Снибрил. Човечецът го погледна.
— Този пък кой е? — изгледа го той подозрително. — Нещо на туземец ми прилича…
— Вижте — търпеливо подхвана Кареус, — ние се върнахме толкова отдалече, защото…
— А, онази работа с Фрей ли? — прекъсна го хилавият. — Всичко е уредено. Сключихме договор.
— Договор?! С Фрей?! — изуми се Снибрил.
— Мирен договор с Моулите, естествено. Ама вие нищо ли не знаете?!
Снибрил зяпна. Кареус се вкопчи в ръката му.
— О… — намеси се той високо и отчетливо. — Добре. Не е ли чудесно, а? Няма да ви отнемаме повече време. Хайде, Снибрил.
— Ама…!
— Сигурен съм, че този господин има много важна работа с тези документи — посочи сержантът.
— Защо го направи?! — изстреля Снибрил веднага щом сержантът припряно го изтика навън.
— Защото ако искаме нещо да разберем, няма да го разберем, ако ще и да накараме онзи чиновник да си изяде всичките хартийки! — сопна му се Кареус. — А сега ще пошпионираме мъничко, ще схванем къде е измамата, ще поогледаме какво става — пък по-късно можем и да се върнем и да го накараме да си изяде хартийките до шушка!
— Дори и войници не видях! Никакви!
— Само неколцина стражници — съгласи се Кареус и двамата изтичаха на улицата.
— Другите легиони едва ли са пристигнали — рече Снибрил.
— Мислиш ли, че изобщо ще пристигнат?
— Какво искаш да ми кажеш?
— Ние срещнахме вас и дребните хора. Ако не бяхме ви срещнали, сега едва ли щяхме да сме тук — мрачно обясни Кареус.
— Искаш да кажеш, че… няма други освен нас?!
— Нищо чудно.
А ние не наброяваме и хиляда — помисли си Снибрил. — И как така се подписва мирен договор с Моулите? Те само рушат и убиват! Какво търсят тук с тия договори?!
Войската бе опънала лагер сред космите. Както бе казал един от дефтмените, трудно бе да се отпуснеш, щом си заобиколен от врагове, особено пък ако тия врагове са на твоя страна. Но поне се усмихна хитро, като го каза.
Откриха Поуните, докато събираха сред космалака съчки за огъня. Бяха дузина. Поуните успяваха да се скрият доста лесно сред килима. Че нали бяха толкоз големи! Хората си мислят, че най-лесно се крият ситните неща. Но е почти толкова лесно да скриеш и твърде едрите на вид неща. Поуните приличаха досущ на могили — само дето преживяха и сегиз-тогиз се оригваха. Всички до един извърнаха глави към откривателите си, оригнаха се и пак се зазяпаха разсеяно нанякъде.
Изглеждаха, сякаш някой им бе наредил да го чакат. На табелата пишеше „Фармацевт“, което означаваше, че собственикът на магазина е един вид древен химик, който би могъл да ти дава билки и тям подобни докато ти стане по-добре или поне докато престане да ти става все по-зле.
Името на фармацевта беше Ухльо Бухлоу. В момента бъркаше нещо в задната стаичка и си тананикаше. Беше открил нов вид син мъх и сега тъкмо го стриваше в хаванчето. Сигурно все нещо цереше. Трябваше да го опита върху този-онзи, за да разбере какво именно.
Някаква ръка го докосна по рамото.
— Хм? — рече той и се обърна. Надникна над очилата си, направени от две грижливо изрязани кръгчета лак.
— Писмир?!
— По-тихо! Вмъкнахме се през задната порта! — сгълча го Писмир.
— Точно тъй сте направили, не се и съмнявам — кимна Ухльо Бухлоу. — Спокойно, няма никой в магазина. — Той погледна Глърк, Бейн и Брокандо, които се бяха скупчили зад гърба на стареца. — Гледай ти! След толкоз време, а? Ами… добре дошли. Моят дом е и ваш дом — изведнъж свъси чело и придоби угрижен вид. — Само в преносен смисъл, нали ме разбирате, тъй като аз, макар и винаги да съм питаел такова възхищение към твоя прям подход и доблестната ти осанка, не бих ти дал всъщност моя дом, понеже е единственият дом, притежаван от мен, и ето защо гореспоменатият термин е разширил значението си по, както се казва, необоснован начин…