Ухльо Бухлоу май срещаше сериозни пречки да стигне края на изречението. Глърк потупа Писмир по рамото.
— И той ли е философ?
— Веднага се познава, нали? — ухили се Писмир. — Хм, Ухльо… Много съм ти задължен.
Фармацевтът се отказа да се бори с изречението и се усмихна.
— Нужна ни е храна — рече Писмир. — А и повечето от нас…
— Искаме информация — прекъсна го Бейн. — Какво става тук?
— Кое ще искате първо?
— Манджата! — отсече Глърк. Останалите го изгледаха на кръв.
— Ами той като попита, мене гледаше — оправда се вождът.
— Чувствайте се като у дома си — рече Ухльо Бухлоу. — Макар че като казвам „у дома“, нямам предвид конкретно…
— Да, да, много ти благодаря — побърза да каже Писмир. Ухльо Бухлоу се втурна към един бюфет. Глърк впи очи в бурканчетата и гърненцата, с които бе осеяна цялата стая. Няколко бурканчета също впиха очички в него.
— С Ухльо сме съученици — заобяснява Писмир. — После той реши да изучава Килима. От какво е направен, свойствата на различните видове косми, разни редки и необикновени животни, и прочие…
— А пък Писмир реши да изучава хората. — Ухльо измъкна самун хляб и буца масло. — А после го осъдиха на смърт, задето нарекъл императора… ха де, как беше?
— Е, ами той си го заслужаваше — вдигна рамене Писмир. — Не щеше да ми даде пари за Библиотеката. А книгите бяха почнали да се разпадат!!! Пък нали и се предполагаше, че аз трябва да се грижа за нея! Та това са знания! И той да ми каже, че не му трябвали една камара вехти книги, щото онова, дето трябвало да го знаем, ние сме си го знаели! Просто се опитах да изтъкна, че една цивилизация има нужда от книги, за да тече обоснован, добре аргументиран обмен на мнения!
— Аз се опитвам да си спомня него как го нарече…
— Невеж сибарит, който има по-малко мозък от една баница с тиква — любезно му подсказа Писмир.
— Много гадно ми се струва да осъдиш жив човек на смърт заради такваз дреболия! — Глърк сложи самуна в чинията си. Продължаваше сегиз-тогиз да се обръща към буркана зад него. Вътре имаше нещо рошаво.
— Всъщност го осъдиха на смърт, защото се извини — додаде Ухльо Бухлоу.
— Как така — осъждат те на смърт, задето си се извинил?!
— Ами той каза, че се извинява, защото след като размислил, стигнал до извода, че не бил прав — императорът имал мозък точно колкото една баница с тиква, а не по-малко — обясни Ухльо. — А пък докато се извиняваше, бягаше.
— Понякога чак и краката ми мислят — гордо рече Писмир.
— Ти си обидил императора?! — смая се Брокандо. — Ама защо не го каза? Не знаех, че си знаменит!
— И много правилно си постъпил! — добави Бейн. — Бащата на Таргон бе позор за Империята!
— И къде се беше покрил толкова години? — попита Ухльо Бухлоу и придърпа един стол. — Разбира се, като казах покрил, нямах предвид…
— О, ами в едно забутано селце, дето никой не го е чувал.
— Имаш ли нещо против да го обърна тоя буркан? — обади се Глърк. — Много мразя да ме зяпат като ям.
— Какво става тук, в Уеър? — настоя да разбере Бейн.
— На портата няма пукнат стражник. Отвратително! Хората не знаят ли какво става? Империята е в опасност! Моята Империя!
— Ако никой не го иска онова сирене, дайте го насам… — обади се Глърк.
— Чухме — кимна Ухльо Бухлоу. — Ала императорът твърди, че Уеър бил в пълна безопасност. А очевидно и онези, новите му съветници, твърдят същото.
— Туршийка да ти се намира? Нямаш, а?
— Съветници значи — натърти Бейн. — А някой тях да ги е… виждал?
— Мисля, че не — отвърна Ухльо. — Чух, че генерал Вагерус бил разжалван, задето свикал легионите. Императорът решил, че разпространява излишна тревога сред войската. Пък и стражите пред Двореца не пускат никого вътре.
— Има ли още от тия краставици?
— Те така правят — кимна Бейн. — Знаете ги. Отвътре. Също като в Джеопард. И в Земята на Високата Порта също.
— Кой, краставиците ли?
— Да, ама не и в Уеър — възрази Писмир. — Не и тук. Не мога да го повярвам! Не и в столицата! Със сигурност не!
— Че кой ще ти се сети да проверява какво става в столицата? — парира го Бейн.
— Като си говорим за това, аз да не би да съм ги очаквал в Джеопард! — подкрепи го Брокандо.
— Ама ние за краставиците ли си говорим?
— Да, но не и в… Уеър — отрони Писмир.
— Така ли мислиш? Аз пък си го мислех същото за Джеопард.
— Напоследък не пускат почти никого в града — обади се Ухльо Бухлоу.
— Абе вие май не говорите за краставици, а?