— Трябва да защитаваме императора — рече един.
— Можем да го бутнем в дупката при неговите приятелчета — рече Брашнян. — Те да си го защитават.
Мъничките свински очички на императора засноваха между Брашнян, масата и Снибрил.
После той извика:
— Стража!
Вратите на коридора се отвориха с трясък и в стаята пристъпиха двама въоръжени мъже.
— Хвърлете ги в тъмница! — ревна императорът.
— Така ли? — рече Бейн. — Ама защо?
За един час нещата могат много да се променят.
Вкараха войската вътре. За да се избегнат многото обяснения, направиха го със заповед, подписана от императора.
Тя беше подписана от него по собствена добра воля, след като Глърк търпеливо му обясни, че ако не я подпише по собствена добра воля, ще си докара беля на главата.
После се състоя военен съвет.
— Винаги съм знаел, че така ще стане — рече Бейн. — Едно време императорът е бил избиран. После Таргон направи титлата наследствена, та тъпоумното му синче да я поеме от него. И никой не се осмели да протестира! Че то е също толкоз лошо, като да имаш крал!
— Ей, мери си думите! — кипна Брокандо.
— Извинявай. Прав си. Дефтмените поне открай време си имате крал — свикнали сте си. И вас поне ви бива за крале.
— Без караници — намеси се Снибрил. — По-добре да се замислим какво ли правят в момента моулите.
— Правят, каквото винаги си правят — рече Бейн. — Чакат Фрей, та да нападнат, докато всички са в паника. Ама тука нещо са станали нетърпеливи.
— Можем пък да имаме късмет — обади се Ухльо Бухлоу. — Разбира се, под „късмет“ аз имам предвид…
— Неизбежно е! — рече Писмир отчаяно и размаха една карта под носа му. — Виж, селото, Джеопард и Уеър са разположени горе-долу по права линия!
— Това значи ли нещо? — сепна се Снибрил.
— Не значи нищо добро. — мрачно кимна Писмир, — къде е императорът?
— Глърк и готвачите го заключиха в кухнята — махна с ръка Бейн. — Тъй е най-добре. Не може хем да яде, хем да крещи. — Той погледна късчето хартия пред себе си.
— Като вземем под внимание всички бойци, с които разполагаме, пак сме по-малко от петнайсет хиляди — продължи той.
— Още по-малко сме даже — обади се Писмир. — Не можем да зарежем жените, децата и старците в града, Я си спомни Трегон Марус! Сградите ще рухнат. Трябва да ги заведем на безопасно място и да ги охраняваме.
— Не. Въоръжете жените — обади се Брокандо.
— Я не ставай глупак! — сряза го Бейн. — Жените не могат да се бият.
— Дефтменките могат! — не отстъпваше Брокандо.
— О, нима? И с кого?
— Брокандо има право — обади се Писмир. — Мойта баба беше същинска фурия. Истински боец. Сигурно щеше да мине през моулите като горещ нож през масло!
— Абсолютно го забранявам! — твърдо заяви Бейн. — Жени да се бият? Че това война ли е? Това е просто вулгарна махленска патаклама! Не. Сериозно го казвам. Искам това напълно да се разбере, Ваше Величество. Да ги заведем на безопасно място — да, но повече никакви такива измишльотини! Освен това, те представа си нямат от военна тактика.
— Чудесно — обади се Брокандо. — Прекрасно. Жените няма да се бият. — Снибрил забеляза, че нещо се подсмихва под мустак.
— Освен това — продължи Бейн, — така и така оръжието не стига.
— В двореца има цяла оръжейна! — обади се Ухльо Бухлоу.
— Отключихме я, само че вътре не намерихме нищо, освен дупка на пода — отбеляза Бейн. — Моулите всичко са отмъкнали.
— Е, ами тогава… — подхвана Брокандо.
— Сега ще предложиш да нападнем моулите и да си вземем от тях оръжието, нали? — сряза го студено Бейн.
— Ами…
— Недей — прекъсна го Бейн и удари шумно по масата. — Те са навън. Те са и долу. Знам. Просто чакат. След като Фрей връхлети, ще нападнат и те. Точно така ще стане. Така правят, щом не могат да завземат отвътре.
Снибрил изслуша всичко това внимателно Когато най-накрая се обади, чувстваше, че все едно чете думите по книга.Точно това трябваше да каже сега.
— Аз мога да помогна. — Всички обърнаха очи към него.
— Аз усещам приближаването на Фрей. Не толкова добре, колкото моулите, но по-добре от повечето животни.
— Вярно е — обади се сержант Кареус. — Виждал съм го.
— Е, това все ще ни е от помощ — съгласи се Бейн.
— Не, не ме разбрахте — подскочи Снибрил. — Какво правят моулите, преди да връхлети Фрей?
— Че откъде да знам — вдигна рамене Бейн. — Залягат и закриват очи с ръце, ако са достатъчно разумни. И после веднага нападат.
Май се позамисли.
— Когато очакват, че ще намерят врага си вече разгромен… — довърши той.
Снибрил кимна.
Писмир се обади:
— Знаеш ли, може и да свърши работа. Който занапред си знае, той е два пъти въоръжен.