Настъпи тишина. А после Брокандо се обади:
— Два пъти въоръжен? Това да не значи, че ще си носим двойно повече мечове?
ГЛАВА 20
Те победиха.
С това горе-долу се изчерпва написаното по-късно в книгите по история, след като над развалините бе издигнат Новият Уеър. Много повече внимание се отдели на избирането на Бейн за президент — тъй като хората го смятаха за честен, храбър и без капка въображение. Думийците нямаха вяра на въображението — според тях то правеше хората неблагонадеждни.
Хората, които са писали историческите книги обаче, не са били там. Не са знаели кое как е станало.
Нито пък са им били известни всички други пътища, по които е можело да се тръгне.
На първо място стоеше въпросът за оръжията. С него се зае Брашнян. Копията например. Връзваш един кухненски нож на пръчка — и готово, досущ като истинско! Особено пък ако те намуши. А като набиеш шепа пирони по една космена цепеница, ставаше боздуган, който хич не придиряше — всекиго можеше да цапнеш с него. Сержантите строиха де що имаше здрав-прав мъж или момче и проведоха пред тях кратко показно.
Глърк отдели доста време да им помага. Брашнян се изказа, че Глърк си бил роден сержант, каквото и да означаваше това.
На Брокандо повериха задачата да пази жените и децата. Според Снибрил той нещо много се усмихваше, като се съгласи. А Бейн беше навсякъде и раздаваше ли, раздаваше заповеди. Кроеше ли, кроеше планове. Надзираваше специалните строителни работи, спешно провеждани извън стените.
Писмир и Ухльо Бухлоу играеха на една игра. Тя се състоеше в местене на мънички фигурки на войници по дъска на черни и бели квадратчета. Писмир твърдеше, че играел, защото тази игра съсредоточавала мисълта, а освен това и защото Ухльо залагал много на едро и не бил от най-добрите.
Снибрил се мотаеше като муха без глава. Най-накрая намери Бейн, облегнал се на бойниците на една от главните порти — взираше се напрегнато в отсрещния космалак. Тук постоянно пазеха стражи с ловджийски рогове — да предупредят града, ако някой нападне.
— Нищо не виждам — заприказва Снибрил. — Изпратихме патрули. И те нищо не са открили.
— Не търся моули — осведоми го Бейн.
— Ами какво търсиш тогава?
— Хммм? А, нищо, никого…
— Една дама в бяло — усмихна се Снибрил. — И аз я видях.
— Тя трябва да гледа, за да накара нещата да се случват… — Бейн явно се постегна. — Нещо не ми харесва тая работа. Много е тихо.
— По-добре е от „много шумно“…
— Как ти е главата?
— Нищо й няма.
— Сигурен ли си?
— Много си ми е добре!
— О…
Бейн хвърли поглед към специалните укрепления. Всеки, който можеше да се включи, се бе включил в работата по тях — бе копал окопи в прахта и бе я трупал в нисък вал отпред. Като погледнеш откъм космите, нищо не се виждаше.
— Едно време и Уеър е представлявал само това — рече той. — Само една канавка и една стена, и навсякъде край него е гъмжало от врагове…
— Глърк мисли, че всички моули до един са си отишли. Трябва да са ни чули. Ама те всъщност защо само ни нападат?
— Всеки все нещо трябва да върши. — Бейн все още беше кисел.
— Виж — заговори Снибрил. — Всички са готови! Бездруго по-готови не могат и да бъдат. Завардили сме всички дупки! Ами какво ще стане по-нататък? Ти хвърли императора в затвора, ами по-нататък?
— Мислиш ли, че ще има по-нататък?
— Винаги има по-нататък — рече Снибрил. — Глърк ми каза, че ти го е казала Кулейна. Работата е в това да получиш онова „по-нататък“, което искаш.
Той се почеса по главата. Нещо го засърбя зад ухото.
— Ама то това доколко можем да поддържаме готовност си има граница! — забеляза Бейн.
Снибрил пак се почеса по ухото.
— Бейн!!!
— Ако изобщо сме готови. Като ми го каза онова, си помислих, че уайтите могат и да ни помогнат, ама те просто офейкаха…
— Бейн!!!
Снибрил усещаше как някой сякаш се опитва да му завре ушите вътре в главата, и то чак по средата.
— Фрей? — вдигна вежди Бейн.
Снибрил кимна — дори и от това го заболя.
— Колко време имаме?
Снибрил протегна ръка, разперил пръсти. Бейн изтича при най-близкия страж, надигна рога и го наду. От рога изригна прах.
То си е смешно: когато съществува даден сигнал „тревога“ — и хората открай време си знаят, че такъв съществува, и въпросната „тревога“ прозвучи за пръв път… хората изобщо не реагират както трябва. Мотаят се като изтървани и си приказват ей-такива неща: „Някой си прави бъзик с тревогата май“ и „Кой е тоя, дето свири тревога, бе? Че с това майтап бива ли!“