Та точно това стана и сега. Бейн погледна надолу към улиците, препълнени с объркани хора, и изохка.
— Почва се! — изкрещя той. — Ей-сега!!!
Един думиец колебливо вдигна ръка.
— И тая тревога ли е учебна? — попита той. — Тия дни имаше много учебни тревоги.
— Не!
— О, така ли. Ами добре.
Миг по-късно във въздуха екнаха заповеди. Снибрил залитна и падна на колене. Уеър бързо опустяваше.
— …трети отряд! На централния площад! По-далече от сградите!
— …бинтовете, бинтовете, у кого са бинтовете?
— …помнете, могат да нахлуят изотдолу!
На Снибрил му се искаше единствено да се завре в някоя дупка и да я запуши след себе си. Усещаше главата си като сплескана.
— Добре, стройте поуните в редица!
Е, все пак можеше да върви. Със залитане, без никой да му обръща внимание, той почти се изтърколи надолу по стълбата и взе да си проправя пипнешком път към коневръза, където бе завързал Роланд. Изкатери се върху гърба на коня и се вля в потока от хора, напускащи Уеър.
И точно тогава животните усетиха Фрей. Поуните, вече отвъд портата, затръбиха. Конете се разцвилиха, а някои търтиха към космалака край градските стени. Между краката на хората се стрелкаха кучета и котки.
Искат да се махнат оттук — унило си помисли Снибрил.
Къщите затрепериха — много леко.
После — все още беззвучно — надвесилите се над града косми взеха да се превиват.
А после се разнесе и скърцането — дълго и протяжно, все едно грамадна тежест притискаше хиляди косми.
— Точно над главата ми е! — помисли си Снибрил.
Хората, които напускаха Уеър, вече хич нямаха нужда от увещания. Космите над града все повече и повече се накланяха един към друг, пъшкаха и скърцаха, а тежестта ги притискаше…
Никога нищо не сме успели да свършим навреме…
Роланд прелетя през портата в галоп.
Зидовете рухнаха. Земята шаваше като кожата на някакво животно. Къщите се срутваха. Уеър самичък се рушеше.
Ушите на Снибрил изпращяха и главата го отпусна. Едва не заплака.
Обърна поглед към града отзад. Килимът се бе вдлъбнал под Фрей, зидовете продължаваха да падат, ала почти всички се бяха измъкнали навреме. Двойка войници се изтърколи през портала, тъкмо преди той да се строполи.
Точно над нас е — помисли си Снибрил. — Все едно някой иска да ни убие. Ала Писмир смята, че Фрей е просто някаква непонятна природна сила. Това дали е по-добре? Хиляди от нас — убити от нещо, което дори и не подозира, че ни има?
Край града все още се виждаха неколцина души. Поуните нищо не можеше да ги скрие. Взря се в космите край Уеър. И оттам изригнаха моули. Имаше време колкото да обърне Роланд и да препусне обратно към града. Конят прескочи една канавка и от нея щръкна главата на Бейн.
— Те са хиляди!
— Чакай ги да дойдат по-близо — рече Бейн.
Моулите и снарговете продължаваха да извират от гората.
Снибрил погледна в канавката. Повечето защитници тук бяха думийски стрелци — лежаха си спокойно и гледаха как приижда черната стена.
— Още ли не са достатъчно близко?
— Още не… Сержант Кареус, дайте сигнал за готовност.
— Тъйвярносър!
Снибрил вече успяваше да различи отделни моули.
Бейн се почеса по брадичката.
— Още не. Още не. Първият удар е най-важният.
Върху праховата могила зад тях нещо проблесна.
Снибрил и Бейн се обърнаха и мярнаха бял силует, съсредоточено вперил взор в прииждащите орди. После той се стопи.
— Сержант Кареус? — тихо повика Бейн.
— Сър?
— Сега! — Сержант Кареус изпъчи рамене и се усмихна под мустак.
— Тъйвярносър! Първи отряд… чакайте, чакайте… пъъъъърви’тряд! Огън, бий! Първи’тряд — назад! Втори’тряд — напред! Втоооооори’тряд! Огън, бий! Първи’тряд — зареееееди! Първи’тряд — напред! Пъъъърви’тряд! Огън, бий!
Малцина са видели как боравят с лъковете си думийските стрелци — по-точно мнозина са ги видели, но тъй като стрелите са били прицелени право в тях, не са имали кой знае каква възможност да си водят подробни записки. Техниката им беше проста — внимаваха само стрелите да летят право към враговете. Не се налагаше стрелците да са добри. Просто трябваше да са бързи. Все едно гледаш машина в действие.
Нападателите нададоха вой. И това беше думийски урок — „удряй предната линия на връхлитащия нападател“. В този случай на врага му се налагаше да губи доста време в опити да не се стъпче самичък. Стрелците се втурнаха по канавката и в двете посоки и оставиха само един малък отряд да държи фронта.
Снибрил тръгна с тях.
Стрелци с лъкове имаше по целия кръг, който канавката описваше около града. Само на едно място моулите бяха успели да се доберат до окопа и там вървяха две битки едновременно — Дефтмените се биеха с моулите, а пък други дефтмени се биеха с първите дефтмени, за да се докопат и те до битката с моулите.