Писмир се потътри обратно към караниците.
Недалеч от Уеър Снибрил спря и пое с пълни гърди въздуха на Килима. Беше му малко тъжничко, но нали винаги щеше да има къде да се върне — все някъде… Той се усмихна и потупа Роланд по шията. А после, пълен с надежда, вейнал коси, пришпори белия кон. Жребецът препусна в галоп и двамата се стопиха сред космалака.