Блейн ми предложи да го последвам в мазето и да разгледаме фабриката за пиратски копия. Вече я бях виждал. Само преди няколко часа „аз“ бях там и керамичната ми кожа бе здраво обработена от неколцина теракотени войници на Бета. А пък и АП разполагаше с поне дузина наети абаносови криминалисти, които бяха много по-способни да разчепкат всичко намерено — те разполагаха със специализирани възприятия, с които биха могли да подушат всяко ъгълче с надеждата да открият истинското име и местонахождението на Бета.
„Сякаш има някакъв смисъл — помислих си, докато излизах навън за глътка свеж въздух. — Бета е лукав кучи син. Дебна го години и винаги успява да се измъкне.“
Разбира се, от полицията нямаше никаква полза. Отвличането на дубъли и нарушаването на авторското право са обект на гражданското право още от времето на Голямата дерегулация. И щеше да си остане чисто търговски въпрос, тъй като Бета много внимаваше да не навреди на истински човек. А това правеше поведението му снощи странно. Преследването на зеленокожия ми дубъл в района на „Одеон“ и стрелбата с риск да уцели някой разхождащ се архи говореха за нещо, приличащо на отчаяние.
„Снощи Бета явно е бил объркан. Хващал ме е и преди, без нито веднъж да ме разпитва така ожесточено!
Всъщност обикновено просто ме убива, без капка злоба или лошо чувство. Поне доколкото знам. От онези случаи, когато успявам да възстановя спомените.“
Проблемът, който бе накарал жълтурите на Бета да ме изтезават снощи, ги бе направил и непредпазливи. Малко след като ме пребиха, те се махнаха до един и ме оставиха завързан в мазето между две автоматични пещи, които фабрикуваха евтините копия на Уоммейкър, въплътявайки в тях ексцентричните черти на дребното белокожо копие, което бяха отвлекли. Дори не си направиха труда да проверят какви инструменти бях скътал под псевдоплътта си! Стана така, че бягството се оказа много по-лесно от проникването вътре (може би прекалено лесно?), макар че накрая Бета се опомни и започна преследването.
Сега се върнах като победител, нали така? Спирането на производството би трябвало да е сериозен удар по пиратското предприятие на Бета. Защо тогава имах чувството, че нещо не е наред?
Отдалечих се от шума от движението — оглушителна какофония от автобусни клаксони и ревове на динозаври — и се оказах пред алея, маркирана с мигащи ивици, специално настроени да дразнят човешкото око.
„Пазете се! — предаваше носещата се във въздуха лента. — Структурна нестабилност! Пазете се!“
Подобни видими само за истинските хора предупреждения стават все по-често срещано явление, тъй като никой не обръща особено внимание на сградите в тази част на града. Защо да се поддържат, след като единствените им обитатели са заменими глинени хора, които биват възстановявани срещу жълти стотинки всеки ден? Добре де, бордеите са наистина забележителни. Чистота, съчетана с разруха. Поредната ирония на дерегулацията, която придава на кварталите на дубълите техния характерен чар.
Извърнах очи и минах покрай мигащото предупреждение. Никой не може да ми каже къде да ходя! А и шапката бе в състояние да ме предпази от падащи отломки.
Покрай алеята бяха наредени огромни контейнери за рециклиране на псевдоплът, които се пълнеха от нагънатите като акордеон тръби, спускащи се от сградите от двете страни. Не всички дубъли се връщат у дома след двадесетчасовия работен ден за разтоварване на спомените си. Създадените за скучна и еднообразна работа са специално програмирани да изпитват удоволствие от нея и просто бъхтят, докато не получат специално вградения призив да се оттеглят за последна почивка в един от тези пълни с глинена каша контейнери.
Точно в момента онова, което призоваваше мен самия, бе леглото ми. След дългия ден и половина (който ми се струваше много по-дълъг) щеше да е великолепно да направя днешните си копия и да потъна в приятен сън.
„Да видим сега — помислих си. — Какви тела ще нося? Освен Бета ме чакат още пет-шест по-маловажни случая. Повечето изискват просто малко по-сериозно ровене из мрежата. С тях ще се заема от вкъщи като абаносов. Малко скъпичко, но затова пък ефективно.
Разбира се, трябва да има и зеленокож. Имам за вършене сума ти допълнителни задачи. Пазаруване, пране. Трябва да се оправи тоалетната. Да се окоси ливадата пред къщи.
Останалите градински работи — кастрене и засаждане — минават в графата свободно време/хоби. Тях ще свърша лично. Може би утре.
Е, двама ще стигнат ли? Няма да ми трябват сиви, освен ако не изникне нещо.“