— Вече обсъдихме въпроса с щатската и държавната жандармерия. Властите се оказаха безсилни.
Трябваха ми няколко секунди, за да асимилирам казаното.
— Ами… не виждам как бих могъл да се справя по-добре от тях. В ситуация като тази ченгетата могат да проучат записите от всяка камера в града. А за углавно престъпление могат да пуснат и ДНК шпиони.
— Само ако имат заповед отгоре, господин Морис. А такава не бе издадена.
— Но защо?
— Липса на достатъчно основания — отговори Риту. — Полицията заяви, че няма да започне разследване без категорични доказателства за извършено престъпление.
Тръснах глава в опит да пренастроя възприятията си. Младата жена срещу мен не бе просто изпълнителната асистентка на Енеас Каолин. Самата тя сигурно бе много богата и заемаше висок пост в компанията, в чието основаване бе взел дейно участие именитият й баща. Компания, която промени начина на живот на съвременните хора.
— Извинете — поклатих глава аз. — Объркан съм. Полицията казва, че няма данни за престъпление… а вие твърдите, че баща ви е отвлечен?
— Така предполагаме. Но не разполагаме със свидетели, нито има искания за откуп. Един мотивационист от Отдела за човешка защита е на мнение, че татко просто се е измъкнал по своя воля. Като свободен и пълнолетен човек, това е негово право.
— Право да опита. Малцина са способни да извършат истинско бягство и преднамерено да престанат да бъдат част от Световното село. Дори да оставите настрана всички частни камери и очи, пак ще останат много публични камери, от които да се крие.
— И претърсихме хиляди от тях, без да открием нищо. Говоря съвсем сериозно, господин Морис.
— Албърт — поправих я аз.
Тя примигна. Явно се колебаеше. Изражението й бе сложно — в един момент мрачно, а в следващия, когато се усмихнеше — невероятно красиво.
— Добре, Албърт — повтори тя с грациозно кимане.
Зачудих се дали Клара би я намерила за привлекателна.
Лимузината минаваше покрай площад „Одеон“. При спомените за изминалата нощ пръстите на краката ме засърбяха… и се сетих как раците ги гризяха по време на онзи кошмарен подводен преход. Хвърлих поглед към ресторанта, където дубълът-сервитьор ми спаси кожата, отвличайки вниманието на тълпата. Естествено в този ранен час той бе затворен. Зарекох се да мина някой път и да проверя дали приятелчето не си е загубило работата. Длъжник съм му.
— Добре, можем да проверим възможността баща ви да е избягал. Ако е нагласил нещата така, че да се измъкне незабелязано, би трябвало да има следи от подготовка в дома му или на последното място, където е пребивавал. Стига всичко да е останало както си е било. Колко време е минало, откакто за последен път видяхте баща си, Риту?
— Почти месец.
Едва не се задавих. Цял месец! Оттогава следата бе не само изстинала, но и отдавна погребана. Единственото, което можех да направя, е да седя с безизразна физиономия и Да се мъча да не обидя клиентите си.
— Това е… доста дълъг срок.
— Както можете да се досетите, отначало се опитах да използвам собствената си охрана и служителите си — обясни дубълът на Каолин. — Чак по-късно ни стана ясно, че ситуацията изисква намесата на истински експерт.
Приех комплимента с кимане, макар че тревожно се питах защо му е да ме четка по подобен начин. Някои хора просто са си любезни по рождение, но имах чувството, че този отсреща рядко предприема нещо, без да си е направил сметката предварително. Трябва да имаш едно наум, когато те ласкае богаташ.
— Ще се наложи да проверя дома и работното място на доктор Махарал. Освен това ще искам разрешение да поговоря със сътрудниците му. Ако следите водят към работата му, ще трябва да зная и за нея.
Реалистичното лице на Каолин не изглеждаше особено въодушевено.
— Има… някои доста деликатни моменти, господин Морис. Високи технологии и потенциални съдбоносни открития.
— Ако желаете, мога да оставя голям залог за запазване на конфиденциалността. Половингодишен доход ще бъде ли достатъчен?
Няколко секунди той мислеше. Дубликатите често са оторизирани да говорят от името на оригиналите си. А най-скъпите сивокожи могат и да мислят също като архетипа си — с цената на повишен метаболизъм. Въпреки това очаквах този да отложи вземането на окончателното решение, докато не говоря с истинския вайс.