— Идеалното решение — предложи той — би било да влезете в ролята на личен прислужник на Каолин.
Не и за мен. Клетвите за вярност са много модни сред аристократчетата, на които им харесва да се виждат в образа на феодални господари, заобиколени от верни васали. Но аз не съм от онези, които биха се съгласили да загубят индивидуалността си.
— Още по-добро решение би било да приемете думата на професионалист, който живее благодарение на репутацията си. Гаранцията е по-силна от всякаква клетва.
Просто правех контрапредложение — част от пазарлъка, който щеше да приключи при срещата с оригиналния Каолин. Но за моя изненада, сивият дубъл отсечено кимна.
— Това е всичко, което искаме от вас, господин Морис. А, ето че пристигнахме.
Обърнах се и видях, че приближаваме висока ограда от син метал, около която блестеше йонизирана аура. Затревената площ зад охраняваната порта продължаваше до три огромни купола, отразяващи като огледала ярката слънчева светлина. Централният се издигаше на височина повече от двадесет етажа. Нямаше нужда от фирмени знаци и емблеми. Всеки познаваше гледката — главната квартира на „Универсални пещи“.
Другата издайническа особеност бе тълпата демонстранти, които крещяха и размахваха плакати срещу колите, влизащи през главния вход — протест, който през последните тридесет години ту се засилваше, ту отслабваше. Някои, дори насочваха холопръскачки и обливаха прозорците на колите (и лицата на по-непредпазливите) с разноцветни гневни тримерни коментари. Естествено лимузината на Каолин отрази подобни посегателства. Но някои от лозунгите привлякоха вниманието ми:
И, разбира се —
Естествено всички протестиращи бяха архита, продължаващи една битка, изгубена в съда и на свободния пазар още преди мнозина от тях да бъдат родени. И въпреки това продължаваха все тъй настойчиво да изобличават онова, в което виждаха дръзко посегателство върху прерогативите на Бог — ежедневното производство на изкуствени създания. На хора за еднократна употреба.
Отначало гледах надясно и виждах само вдигащите непрекъсната врява поддръжници на Истинския живот. Едва по-късно осъзнах, че някои от тях крещят ругатни към друга тълпа — по-млада и по-буйна, разположена от лявата страна на пътя, въоръжена с повече холопръскачки, отколкото лозунги. Посланията им бяха различни:
— Манципати — тихо промърмори Каолин, като хвърли поглед към втората тълпа, в която се виждаха мнозина ярко оцветени дубъли. За разлика от поддръжниците на Истинския живот, Движението за еманципация бе набрало сила едва напоследък — кръстоносен поход, който все още караше мнозина зачудено да почесват глави.
Двете протестиращи групи се презираха една друга. Но и двете ги обединяваше силната ненавист към „Универсални пещи“. Запитах се дали няма да забравят различията си и да обединят сили, ако знаеха, че покрай тях минава самият председател на компанията Енеас Каолин.
„Е, не точно самият. Почти.“
Той сякаш прочете мислите ми и се засмя.
— Ако тези бяха единствените ми врагове, нямаше да давам и пет пари. Моралистите само вдигат шум… е, понякога се случва да пратят по пощата някоя нещастна бомба… но в общи, линии са предвидими и лесно могат да се пратят в задънена улица. Много по-сериозен проблем са практичните хора.
Кои именно врагове имаше предвид? Голем-технологията бе сринала толкова много фундаменти на стария начин на живот, че все още се чудя как изобщо е оцеляла. Освен унищожаването на всички профсъюзи и милионите безработни, създаването на глинени копия за малко да предизвика избухването на десетки войни, които бяха предотвратени след усилени дипломатически стъпки от страна на най-добрите световни лидери.
А някои хора казват, че такова нещо като прогрес не съществува. Разбира се, че съществува. Стига да можеш да се справиш с него.
Охранителните скенери идентифицираха лимузината и демонстрантите останаха зад нас. Минахме през главния вход, където автобусите докарваха работници-дубльори й ги стоварваха от кожените платформи. Но повечето пристигащи служители бяха органични хора, които щяха да направят копията си тук. Съвсем малко архита идваха с велосипеди, плувнали в пот и жадуващи за душ и отпускащ масаж преди да се захванат за работа. Компании като УП се грижат добре за хората си. Васалната клетва си има и своите предимства.