Докато вървяхме след домакина ни, Клара хвърли поглед назад към теракотения войник от Ксиан, част от легиона, моделиран (а според някои и впечатан) от истински воини, служили на легендарния Първи император и готови да се съживят в мига, когато бъдат призовани. Само че сега тя имаше друга работа — помагаше да се проучи как така нещата са се размирисали в Додекаедъра, където в момента стените отекваха в стакато от падащи глави.
Открихме на верандата храна и напитки — щедри порции за Клара и малки хапки, подходящи за висококачествен голем като мен, който е снабден с вкусови рецептори, но няма стомах. Клара се засмя и показа две фигури оттатък изпъстрената с дървета поляна. Едната се возеше в инвалиден стол. Другата подскачаше като малко дете.
ДубКаолин диктуваше нещо на бележник, държан от абаносов помощник.
— Още съдебни процеси — обясни той. — Сега пък от Фаршид Лум и разни ненормалници, ратуващи за свобода на дубълите! Сякаш аз съм изкопал идиотските им тунели към централата на УП.
— Може би искат да научат кой ги е натопил да бъдат обвинени по делото за промишления саботаж. Аз също съм любопитен.
Енеас сви рамене.
— Бета естествено. Няма по-добър от него в подобни щуротии. Той е заговорничил с онази ненормалница Ирена и е подмамил Албърт…
— Да проведе полулегален индустриален шпионаж, както се твърди. Прионната бомба изобщо не е влизала в плановете, докато някой друг не е поел плана в свои ръце.
ДубКаолин изстена, седна и взе една чаша голем-кола.
— Да, запознат съм с популярната теория. Двамата с Бета сме били съюзници, но помежду ни е настъпил разрив. Аз съм потърсил отмъщение, започвайки тотална война, като тайно съм използвал сред другите си оръжия и детективската агенция на Албърт Морис. Въпреки гениалността си Бета загазил, когато Енеас открил откъде се е появил. Скоро след това съм елиминирал копията му и съм поел начинанията му в свои ръце. Нали така?
— Според някои по-популярни теории.
— Но хубавото тепърва започва! След това съм манипулирал Ирена, Уоммейкър, Лум и всички останали… за да саботирам собствената си фабрика!
Думите оформиха едно чистосърдечно признание, направено на пух и прах от язвителния сарказъм на Каолин.
— Не виждате ли колко идиотски звучи всичко това? Какъв мотив бих могъл да имам?
Кимнах, изразявайки пълното си съгласие.
— Да. Именно в мотива е ключът.
ДубКаолин ме изгледа, след което продължи:
— Вярно, не стоях със скръстени ръце, когато Йосил и Бета се обърнаха срещу мен и почнаха да крадат от УП и от правителството. — Той кимна към Клара. — Спечелих няколко хода. Но въпреки това съм жертвата!
— Трудно е да се каже. Всички маневри…
— … маскировки и лъжливи ходове — добави Клара. — Дори и воюващите имаха нужда от многоизмерна диаграма.
— Е, и? Махарал бяха гении! Бащата и дъщерята, във всичките си прояви. При това луди! Какво друго бих могъл да направя, освен да се отбранявам?
„Можеше да направиш всичко това обществено достояние — отвърнах му мислено аз. — Да призовеш пречистващата имунна система на отвореното общество. Тоест, ако нямаше свои собствени лудости за криене.“
— Значи признавате, че сте водели тайна война срещу бившите си съюзници — задълба Клара.
— Трябва да съм глупак, за да отрека, след като арестувахте дубъла ми в образа на Бета право в лабораторията на Йосил! — усмихна се Каолин. — Всъщност бях започнал да ставам много добър. Определено ви заблудих в Стария град и после, докато летяхме, нали, Албърт?
„Не ми викай «Албърт»“ — за малко да кажа. Но какъв смисъл имаше?
Лицето на магната помръкна.
— Изобщо не очаквах, че ще се хванете за харлито, когато излетях… и добре, че стана така. Предотвратихте катастрофа. Целият град ви е длъжник. Колкото до онези проклети ракети, кълна се, никога не съм предполагал, че Йосил е бил способен да стигне чак дотам.
Третият прозорец на втория етаж. Идеалното място за чакалня и място за срещи.
Внимателно провери за детектори за движение и чувствителни към натиск покрития. Добре, сега притисни лапата с лещите в единия ъгъл и…
Ха! Предположението ни се оказа вярно.
Удобен салон. Меки фотьойли. Богато разнообразие от напитки. Точно мястото, на което Каолин да прати хората си в неудобен момент. Като този, когато Клара и Зелчо се изтресоха часове по-рано от очакваното, прекъсвайки тайна среща!