Заседание на разбойници.
Този момент бе критичен, доколкото интересуваше и обществото, и закона. Възможно ли бе Каолин да бъде, обвинен в престъпление срещу истински хора?
Данните недвусмислено обвиняваха Йосил Махарал, който, подбуждан от стремежа си за безсмъртие, е опитал да взриви Албърт Морис в дома му, след което е откраднал биологическо оръжие и го е насочил срещу милиони хора. Огромна част от вината се стовари и върху главите на малка група висши военни, които решили да скрият тези оръжия, вместо да ги унищожат, както повеляваше договорът.
Но в какво би могъл да бъде обвинен Енеас? В това, че е стрелял по истРиту и истАлбърт на пътя насред пустинята? Действието бе престъпно — посегателство върху органични граждани. Но всеки би казал, че Риту и Ал просто са си търсели белята, като са пътували маскирани като сиви дубъли. Освен това бяха оцелели. В най-лошия случай Каолин щеше да плати цената на големите в троен размер.
Подобно бе положението, ако се докажеше, че е ръководел бившата пиратска империя на Бета — юристите и счетоводителите щяха да имат работа за години напред, но нали тъкмо за това им се плаща.
О, сметките щяха малко да набъбнат, като се започне от нова кола за Албърт, ремонта на Телър Билдинг и апартамента на Пал. Безплатни доставки на високочувствени бели за маестрата на „Студио Нео“. Споразумения с Лум и Гадарен. И какво от това? Каолин би могъл да плати всички разноски само с част от джобните си пари.
Знаеше, че го смятам за отговорен. „Докажи го — сигурно си мислеше той. — Предложи мотив, на който би повярвал всеки.“
Ами онзи филм, който намерихме с палоида в „Дъгоцветния салон“? Защо Каолин, маскиран като Бета, настоя аз да го пратя? За да подкопае репутацията ми на почтен детектив? Или за да размъти водите? Клара, веднъж се опита да ми обясни, но цялата й оплетена логика просто влезе в едното ми ухо и излезе през другото.
„Точно това заслужавам за това, че се намесих във война между феномени. Всичките ми «победи» бяха спечелени с чиста упоритост. И с…“
Видях как истАлбърт вдига нещо от земята, за да го покаже на Пал. Някое камъче, или поредното чудо…
„… и с малко помощ, която никога не ще разбера.“
Не, ключът към всичко това нямаше да бъде намерен сред тези мрачни измами и лъжовни ходове. В епоха, когато всеки има средства, възможности и лесно за доказване алиби, едно-единствено нещо си остава стихийно.
Мотивът.
Колко е странно да гледам през умното око на лапата ми. Не повече, отколкото да имам лапи, предполагам. Или мозък, прекалено малък за говорене.
Откраднал още един поглед към „непрозрачното“ стъкло, аз се чувствам като невидим похотливо гледащ хищник. Вътре виждам групата конспиратори, които седят или нервно крачат из стаята.
Лесно ги разпознавам. Кралицата на извращенията Джинийн Уоммейкър. И, Джеймс Гадарен, който проповядва, че хората трябва да се завърнат към живеенето на един-единствен живот. Тези двамата са лесни, защото са истински. Тук е и Фаршид Лум, фанатичният „манципат“, твърдящ, че еднодневките като мен трябва да имат избирателни права. Дубликатът му носи правдиво копие на собственото му лице.
Другите трима са дошли като безлични дубъли, но ние вече разполагаме с имената им — мувъри и шейкъри, които искат да помогнат на контролирането на предстоящите промени в дубъл-технологията.
Кой от тях заслужава да бъде следен, докато продължа нататък?
Лесна работа! Маестрата кръстосва дългите си крака, съблазнявайки пуритана Гадарен, който се спъва и се извръща. Но секунди по-късно не издържа и я поглежда отново!
Почервенял от срам, той е омагьосан от нея, горкичкият.
О, тя наистина е маестра от класа. Във всяка провокативна забележка или дръзко движение, кралица на лошата страна на града, изкушаваща с леки загатвания за садомазохистични изживявания, които феновите й така обожават.
А аз, зяпащият през прозореца? Направо ми текат лигите!
— Тези бойни глави с вирусите промениха всичко — каза Каолин.
— Няма майтап — отговори Клара. — Шестима действащи и пенсионирани висши военни са в затвора. Цялата база…
— Не, имам предвид тук. — Платиненият дубъл посочи многозначително къщата.