Лицето му бе безизразно, като на робот.
— Да вземем онзи сив Албърт, който внесе бомбата в „Универсални пещи“. Той си е мислел, че търси скрити технологии. И такива е имало! Цяла серия открития покрай проекта „Зороастър“. Първо, голем-възстановяването…
— Което причиняваше обезпокоителни странични ефекти, заради което и задържах обявяването му. В това няма нищо лошо. Всъщност…
— Всъщност вие самият използвате процеса.
— Толкова ли си личи? Е, може би се опитвам да изстискам всичко от тези скъпи блестящи кукли. — ДубКаолин сухо се изсмя. — Нали най-богатите отшелници са и най-стиснатите?
— Вие използвате този дубъл от седмици.
— Сериозно? — Каолин престорено се огледа в намиращото се недалеч огледало. — Добре, целта ми е да изпитам процеса. — Той вдигна треперещата си ръка. — Несъмнено сте забелязали и това.
Онова, което забелязвах — при това с растящ респект — бе потулената с много пластове история. Махаш единия пласт, а той съвсем непринудено се скрива зад следващия.
— А дупките в паметта?
— Още един неприятен страничен ефект, от който трябва да се пазите, Морис. Наречете го моята последна жертва в името на клиентите.
— При това достойна за възхищение. И обяснението можеше и да се приеме, ако възстановяването бе единствената нова технология. Но съществува и дубъл-към-дубъл впечатването…
— Вие сте пионерът в тази област, Албърт.
— Нима? Техниците ви се надяват да се научат от моята необикновена Постоянна вълна. Но машинарията за високо надежден трансфер изглежда много усъвършенствана. Фаршид Лум смята, че навлизаме в ера, в която дълговечни дубъли ще могат да прехвърлят спомените си на пресни заготовки, без да е нужно участието на оригинала, и така да създадат свое собствено чувство за индивидуалност…
— И милиони, може би мнозинството, ще се опълчат срещу подобно шантаво бъдеще! — ДубКаолин тъжно поклати глава. — Ще станем свидетели на обществените катаклизми отпреди поколение.
— Несъмнено. Освен това, за да станат нещата още по-лоши, съществува и дистанционното копиране. Специалисти като Джинийн Уоммейкър виждат златен шанс за разширяване на пазарите. Най-големите експерти във всяка област ще могат да доминират в професиите по целия свят, а не само в града, в който живеят. Това няма ли да направи всички останали безработни? И няма ли да се чувстват ненужни?
Клара се надигна на стола си, очевидно готова да се намеси в спора, но потисна импулса си. „Добро, момиче.“
ДубКаолин изпъна рамене.
— Добре, Морис. Признавам. Видях тенденциите преди около година и не ми хареса пътят, към който ни водят. Затова запретнах ръкави и се заех да ги пусна на пазара.
— Като сте избутали от пътя си главния иноватор…
— … и по този начин може би съм го подтикнал към преследване на мистичните му цели. По дяволите. Изобщо не трябваше да давам ход на проекта „Зороастър“.
Въздишката му бе толкова трагична и спонтанна… Не ми се искаше да разбивам на пух и прах толкова артистична поза.
— Изразявате колебание, вайс Каолин. Но въпреки това работниците в изследователския отдел на „Универсални пещи“ са се ползвали с пълна подкрепа почти до момента, в който технологиите са били готови. Едва тогава сте се отдръпнали. И, съвсем по съвпадение, някой е наел нищо неподозиращия сив Албърт да проучи слуховете за потулени…
— Разбирам накъде биете — отговори ми намръщено той. И Бета, и Ирена, и Уоммейкър са имали причини да желаят новите технологии. Също както и зелотите-манципати на Лум. Никой от тях не е имал по-голям мотив да разбие изследователския отдел от моя.
— Много по-малко причини от вас, сър.
Бръчките на намръщеното му лице станаха по-дълбоки.
— Намеквате, че съм действал, подбуден от страховете си от настъпващата нова епоха. Че съм подготвил бомбардировката по съвест, за да предпазя обществото от разруха и вероятно неморални технологии? — ДубКаолин помълча, свел поглед. — Имате ли изобщо представа колко много неща бих пожертвал в такъв случай? Приятели, богатство, положение, власт?
Клара кимна.
— Да. Макар че дори враговете ви биха ви признали храбростта й силното убеждение…
— … ако изобщо нещо от всичко това бе истина.
Започва трудната част. Същинско змийско гнездо от влакна оплита покрива и обгражда блестящия купол.
Трябва да изпъна ноктите си, много по-дълги от ноктите на всяко нормално животно, и да ги използвам като кокили, по които да мина внимателно между детекторите. Коремът ми ги докосва, нежно като ветреца.