Същият този ветрец издига хвърчилото на Албърт, чудесна примамка за окото, високо над поляната…
Сега трябва да внимавам! Тялото ми е издигнато високо и кожата ми не може да ме остави невидим. Не и едновременно във всички посоки.
Закъснявам. Но въпросът за бързането изобщо не стои. Не трябва да прегрявам.
Пал не би могъл да се справи. Не става въпрос за акъл (който и без това е много малко в този череп), смелост (Пал я има повече от мен) или дори за душа. Търпението е онова, което съм наследил от Албърт.
Сега спокойно… и бързо към купола!
Долу Пал и истАлбърт управляваха своето изящно златночервено хвърчило срещу търкалящите се бели облаци. Приятно развлечение.
Истинската ми грижа е, че малкият голем-шпионин, който пратихме да се катери по стената на имението, закъсня да, сигнализира! И всичко това може да се превърне в един голям блъф.
— Защо сте толкова малко? — попитах домакина ни. — Обикновено има десетки платинови дубъли. Но сега служителите на УП ви виждат предимно по холоканалите, ако изобщо ви виждат. Какво се е случило с личното ръководство?
Треморът на дубКаолин се предаде и на гласа му.
— Достатъчно! — гневно отряза той. — Досега ви търпях вас д-двамата… но този б-безочлив разпит стигна прекалено…
Той млъкна по средата на изречението, когато съседната маса засия. Лъчите се завихриха и оформиха фигура на елегантен сивокос мъж около седемдесетте, облечен в широка бяла роба. Розово-кафявото му лице бе същото като платиненото, но бръчките бяха по-фино изразени. Съвършено несъвършено лице, чак до порите.
— Моите извинения, майор Гонсалес и дубМорис, че поръчах на този голем да бъде ваш домакин. Той е стар и твърде много пъти възстановяван. Горкото нещо не е в състояние да мисли ясно.
Бляскавият дубъл понечи да възрази, но си затвори устата и се присви. В общи линии, той вече сякаш не съществуваше.
— Естествено разбирам какво целите с разпитите си в тази насока, детектив. Показахте, че наистина съм имал мотив да саботирам УП — моята етическа и социална загриженост по отношение на новата голем-технология. Загриженост, породена от събитията напоследък… Не искам да кажа, че признавам каквото и да било. Но при установяването на възможен мотив акционерите ще предприемат действия, за да предпазят интересите си. Оттеглянето ми няма да е доброволно. Сега разбирате защо трябваше да действам потайно…
— И да натопите други да поемат вината! — обвини го Клара.
— Отново без да го признавам, кажете ми кой бе засегнат. Архипрестъпникът Бета? Той е плод на въображението на една болна млада госпожица. Що се касае до онази странна персона царица Ирена, онова, което се случи с нея, бе много неприятно. Но тя сама избра този път. Без възможност за връщане назад.
Доближих холоизображението, като се питах дали не е изкуствено. От всички обещания на така наречената Дигитална ера, едно от най-добре изпълнените бе съвършената триизмерна симулация. Компютрите от висок клас могат да те заблудят в разговор, особено ако има и голем, който да се намесва в по-трудните моменти.
Имахме план да проверим.
Вдигнах пръст и започнах да изброявам:
— Първо, отделили сте огромни ресурси за проекта „Зороастър“, подтиквайки Йосил и екипа му да продължават напред. Но след построяването на прототиповете налагате забрана за масовото им производство.
— Казах ви, че промених решението си.
— След като сте преместили прототиповете тук, в дома си! След това се опитвате да унищожите изследователския отдел…
— Никога не съм признавал…
— … като залагате капан на Уоммейкър, Гадарен и Лум и по този начин хвърляте вината и върху поддръжниците на технологията, и върху враговете й!
Погледът на Каолин бе студен.
— Хитър план. Стига да бе проработил.
— За малко да успее! Но в полза на семейство Махарал. Те ви изненадаха. Когато сте опитали да изместите Йосил, той е отмъкнал маса оборудване и е изчезнал. Това би могло да стане само с помощта на Бета, затова сте се заели да унищожите съюзника си… за да откриете, че той е свързан с Риту — асистентката ви, която познава бизнеса до най-малките подробности! Семейството ви е хвърлило в паника. И направихте грешки от прибързване.