„Сублимирането на стремежа към безсмъртие — връщане към некромантията?“
Ох. Ама че заглавие за научна статия! Не е от обичайното ми меню. И въпреки това е интригуващо. Чудя се…
— Господин Морис?
Секретарката. Очаквах да ме унижават повече. Може би този път Уоммейкър наистина е загрижена за нещо.
Вдигам очи и откривам, че сивото копие на секретарката е със сини очи.
— Маестрата ще се срещне с вас веднага.
6. Не е лесно да си зелен
Мразя да излизам от затоплящата вана и да навличам хартиените дрехи върху тялото, което все още свети от стартиращите ензими.
Днес съм не само копие, ами и при това зелено.
По дяволите.
След хиляди подобни пъти имам чувството, че за нещо ме наказват. Дават ми дълъг списък с гадни задачи. Пращат ме да поемам какви ли не рискове, на които никога не би се изложил Прототяло.
Започвам псевдоживота си с мрачни предчувствия.
Гадост. Ама че настроение. Архито явно сериозно се е потрудило, за да ме стартира с такава потисната Постоянна вълна. Още малко и сигурно щях да стана франки…
Добре де, стига толкова! Днес си мравка.
При това зелена. Остави философстването на по-добрите си събратя.
Е, снощи друг зелен се сблъска с главорезите на Бета и победи. Дубликат-герой, минал през ада, за да отнесе вкъщи жизненоважна информация. Значи и зеленият може да е важен! Дори ако днешната ти работа е да обикаляш бакалиите, да чистиш кенефа, да косиш ливадата и разни други подобни ужаси.
Сивите имат шикозни реалновремеви рекордери. Аз пък трябва да правя бързи копия в стария микролентов пръстен. Post hoc4. Не зная защо изобщо си правя труда. Ако архито толкова иска да знае какво съм правил днес, нека да ме прехвърли и да открие сам.
Пътувам към града зад сив номер едно, стиснал здраво очи, докато той маневрира като луд, рискувайки туловищата и на двама ни и за малко да разбие последната ни веспа. Кретен.
Оставям го в парка да чака пратената за него лимузина на УП. Скоро ще види красивата Риту Махарал, ще разговаря с вайс Каолин и може би ще разследва убийство.
А по-късно, може би довечера, истАлбърт ще се почувства самотен. Ще отиде и ще затопли съблазнителната Клара, която ни чака в хладилника. При тази мисъл ме залива вълна от ирационална ревност. Изкушавам се да отида до лодката й и да я ползвам лично!
Естествено, не го правя. Дубълът й може да ме погледне и да откаже да се прахосва за недодяланите чувства на някакъв си зелен. А и какъв е смисълът? Ако бъда прехвърлен, ще се слея с Албърт и ще споделя всичко това в плътокръв. А когато Клара се върне от войната си, ще направи същото.
Така че започвам да действам по задачите си. Отивам до пазара и добавям малко разнообразие към нормалните доставки — плодове й деликатеси, както и един-два специалитета. Би трябвало да са пристигнали, когато архито се събуди от дрямката си. Надявам се херингата да му хареса. Датска е.
Минавам през банката и обновявам кодовете си от трето ниво. Всеки прави лично месечно обновяване с биометрични и химични скенери, които доказват, че ти си ти. Но за ежеседмичните е достатъчен и дубъл. Никой не може да подправи личната ти Постоянна вълна. А и изминаха години от Великия грабеж. Някои аналитици са на мнение, че киберпрестъпленията са вече минало.
Може и така да е. Но гражданите още се тревожат от престъпността. Тя неизменно е основен приоритет при всички избори. Само в този град сигурно има поне сто истински ченгета. Ако Йосил Махарал наистина е бил убит, това прави дванадесет убийства в щата от началото на годината. А лятото е едва в разгара си.
Не се страхувам, че скоро може да се окажа безработен.
А, телефонът звънна, докато пазарувах. Пали отново има нужда някой да му обърне внимание.
Албърт промърморва:
— Имам трима дубъли. Един от тях може да намине, ако има време.
Трима дубъли?
Сив номер едно е зает с Риту Махарал и вайс Каолин — сериозен случай, който вероятно ще се окаже и изключително доходен. Джинийн Уоммейкър може да хване сив номер две за канарче целия ден.
Да се обзаложим ли, че аз ще трябва да изслушвам последната теория на конспирацията на Пал?
Мамка му. Та за какво иначе са зелените?