Царица Ирена се засмива.
— Телеприсъствие! Да използваш очила, за да гледаш през ламаринени очи? Да управляваш някаква дрънчаща машина, която да се движи вместо теб? Дори и при най-добрата връзка това трудно може да се нарече истинско докосване. А и забавянето заради скоростта на светлината е ужасно.
Тази „царица“ със своя сарказъм започва да ме дразни.
— За това ли става въпрос? Да не би „Универсални пещи“ да са изобретили начин за дистанционно впечатване? Авиокомпаниите няма да го харесат особено. Както и онова, което е останало от профсъюзите.
По дяволите, мога да видя и аспекти, които и на мен не ми харесват. Да предположим, че можеш да се телепортираш където си поискаш. Тогава градовете ще загубят неповторимия си чар. Вместо да срещаш местните експерти и майстори, навсякъде ще се натъкваш на едни и същи келнери, портиери, коафьори и така нататък. Най-добрите в своята област, копирани трилиони пъти и разхвърляни из целия свят. И никой друг няма да може да си намери работа!
(Представям си как някакъв нюйоркски супердетектив си отваря офис тук, пълни го всеки ден с лъскави сиви дубликати и обира тлъстите такси, докато си седи на балкона вкъщи и зяпа Сентръл Парк. А аз ще трябва да се задоволя с мизерни трохи. Да си намеря някакво хоби, за да си убивам времето. Или да се върна в училище. Ужас.)
Очевидно маестрата не се страхува от конкуренцията.
— Де да беше така — замечтано отбелязва тя. — Теледублирането би отворило още по-големи възможности пред мен, а и глобално. За съжаление, не говорим за такова откритие. Или не за най-тревожното. Опитайте отново.
Ама че кучка. Гатанките са просто поредното изтънчено мъчение, в което се е специализирала Джинийн Уоммейкър. Въпреки че го зная, се изкушавам да продължавам да пробвам.
Но първо трябва да уредя един въпрос, свързан с професионалната етика.
— Вижте какво, наистина трябва да заявя, че…
— Продължителността на живота — казва вайс Колинс.
— Моля?
— Ами ако тялото на дубъла — той посочва своето собствено — може да се направи така, че да издържа повече от един ден? Много повече.
Пауза. Замислям се. Подобна възможност не ми бе хрумвала.
Внимателно подбирам думите си.
— Самата… основа на технологията… причината, поради която е практична… е в това, че тялото на голема се захранва със собствена енергия от самото начало.
— Складирана в супермолекули в глинено-колоидна субстанция. Да, продължавайте.
— Затова не е необходимо да се имитира сложността на истинския живот. Хранене, храносмилане, циркулация, метаболизъм, изхвърляне на отпадъците и всичко останало. Науката е на векове от пресъздаването на онова, за което на еволюцията са и трябвали милиарди години — сложни възстановителни системи, разнообразие и издръжливост на истинските органични…
— Нищо от това не е необходимо за увеличаване на трайността — казва Колинс. — Нужен е само начин да се презаредят супермолекулите във всяка псевдоклетка, за да може енергията да се възстанови до степен, достатъчна да се изкара и следващият ден… след това следващият, и така нататък.
Кимвам с неохота. Клара твърди, че военните дубъли са снабдени с импланти за гориво, благодарение на които някои модели могат да издържат по няколко дни. Но рано или късно запасите свършват. Презареждането е съвсем друго нещо. Истинско епохално откритие.
— И колко пъти… колко време може…
— Да се подновява един дубъл? Зависи от употребата и степента на износване. Както сам казвате, дори и най-скъпите заготовки разполагат с малко възможности за самовъзстановяване. Ентропията изхабява бързо непредпазливите. Но основният проблем — как да се направи така, че тялото да продължи да съществува още един ден — може да се реши.
— Доста съмнително решение — измърморва царица Ирена. — Дълготрайните дубъли могат да се отделят от човешките си прототипове и прехвърлянето на спомените да стане трудно. Целите ще започнат да си противоречат. Те могат дори да започнат да се грижат повече за собственото си оцеляване, отколкото да служат на приемното същество, което ги е създало.
Примигвам, объркан от терминологията й. Приемно същество ли?
Поглеждам наляво и виждам двойницата й, която остава включена в терминала и гледа екрана. На него взаимозаменяемите копия, всички в еднакъв ален оттенък, продължават да кръжат около огромната бледа фигура, подобно на пчели работнички около.