Каолин очевидно не бе свикнал с отказите.
— Господин Морис, има някои… усложнения, за които е по-добре Риту да не научава.
— Хм. Имате предвид смъртта на баща й? Или отвличането на моя сив?
Платиненият дубъл се намръщи — бе разбрал грешката си. Сега се намираше на границата да ми даде възможен повод да го дам под съд, стига да реша.
— Тогава до утре — каза той и отсечено кимна. Образът изчезна и аз се изсмях, след което с въздишка затворих очи. Може би щях да успея да приключа впечатването на спокойствие.
Уви. Сега, без да бъда разсейвай от телефона, отново се потопих във вихъра на пресяването на душата ми. Емоционални потоци и проблясващи спомени, повечето от които прекалено кратки, за да бъдат различени, продължаваха да извират от тъмното убежище на подсъзнанието. Някои от тях бяха свързани с миналото, други ми се струваха като спомени от бъдещето. Ставаше ми все по-задушно, особено когато пипалата на перцептрона влязоха и в двете ми ноздри за последната и най-дълбока фаза на впечатването — онази, която наричат „вдъхване на живот“.
Нел отново се намеси.
— Получи се още едно обаждане от Малахай Монтморилин.
Това вече преля чашата. Почти задушен от пипалата, успях да измърморя:
— Не мога да слушам бълнуванията на Пал точно сега.
— Но той много настоятелно…
— Казах не! Използвай си проклетия аватар. Каквото и да е. Просто го дръж настрана, докато си свърша работата тази вечер!
Може би не трябваше да бъда толкова груб. Същото силно чувство можеше да премине и у абаносовия. Както и да е, не можеш да промениш горкия Пал.
Но точно в този момент нямах време за смахнатите му идеи. Понякога просто се налага да се съсредоточиш върху текущата работа.
10. Дом за големи
„Дъгоцветният салон“ има ретро име и модерна клиентела. Щом минеш под мигащия надпис „Забранено за оригинали“, оставащ с чувството, че си попаднал в някакъв кошмарен научнофантастичен филм от Двадесети век, натъпкан с лудуващи мутанти и похотливи андроиди.
Естествено архитата не припарват тук не само заради надписа. Истинската плът не би могла да издържи разтърсващите ритми, разнасящи се от вибриращия дансинг. Стакато-стробоскопи хвърлят волтови дъги, които биха накарали оптичните неврони да се гърчат. Атмосферата, сгъстена от саждите на сто димящи комина, би покрила белите дробове със съвсем истински тумори. Въздухът — приятно тонизиращ за дубълите — трябва да мине през филтри преди да попадне във вентилационните шахти.
В дните, когато хората са разполагали само с едно тяло, съботната вечер е била нещо специално. Днес подобни места работят непрекъснато, дори във вторник следобед — винаги, когато могат да дойдат нови дубъли, специално приготвени за груби удоволствия в пещите на собствениците си, украсени с всичко — от индийски одежди до моаре от татуировки, които превръщат кожата в замъглено произведение на изкуството. Някои идват оформени като крещящи сексуални карикатури или са снабдени с подигравателни страхотии като остри като бръснач нокти или челюсти, от които капе киселина.
— Желаете ли преглед на главата? — Червената разпоредителна зад брояча ми поднася гореща пластина. До гардероба са подредени замразителни кабини. Пластината за краниално запаметяване допълнително гарантира, че бурните, изпълнени с болка спомени, ще бъдат запазени на сигурно място За по-нататъшна консумация.
— Не, благодаря — отговарям аз. Да, признавам, че навремето често се навъртах на подобни места. Но кой в наше време не минава през младежките си години, без да вкуси от хедонизъм, който би накарал и самия Нерон да се изчерви от срам? Защо пък не, щом единственото нещо, което ти остава, са спомените? А дори и те са само опция. Нищо от онова, което се случва с дубъла ти, не може да ти навреди лично, нали така?
Разбира се, ако не обръщаш внимание на някои слухове…
За мнозина свалянето на спомени, прекалено груби за обикновената протоплазма, се е превърнало в нещо като наркотик. Особено за безработните, пилеещи парите си, за да се отърват от досадата на съвременния живот.
— Моля, изчакайте там, дубМорис. След малко ще дойда при вас.