— Какво да бъде? — пита една сервитьорка. Специален модел. Напомня на останалите копия на Ирена, но е по-съблазнителна. Ръцете й нарочно са по-големи, за да може да носи подносите.
— Само пепсидоид. С лед. — Тук е горещо и малко подкрепяне с електролити няма да ми навреди. За сметка на Уоммейкър.
Оказва се, че се намирам до друга звукова преграда. Ако се наведа на една страна, главата ми попада в зона на относителна тишина, която отсява гърмящата музика и неистовите бойни крясъци. До мен отново достигат фрагменти от разговори от съседните сепарета.
— … Какво пушиш? Кози дърдонки? Мога ли да помириша?
— … Чу ли, че са затворили „Стегнатото махало“? Здравните служби открили във филтрите цхаймер вирус. Дубълът ти го пренася вкъщи и — баа-ам! После оригиналът ти се лигави в лудницата…
— … Страхотни фасетъчни очи! Добре ли се вижда с тях?
Долитат и стонове на изкуствена страст. През мъглата зървам двойки и тройки, гърчещи се в нишите. А ако случайно устройството на тялото ти не подхожда на партньора ти, съдържателят винаги може да ти заеме нужните адаптери.
— Млъквай — обръщам се към масата, която издига перде от фонов шум, за да заглуши глъчката наоколо. — Дай ми новините за войната.
— Коя война? — разнася се глас. Базиран на силикон, а не на глина. Нужни са му подробности. — В момента лигата има пет големи и деветдесет и седем по-маловажни срещи на цялата планета.
Така значи. С кого ли се сражава Клара тази седмица? Трябваше да обръщам повече внимание на класиранията. Ако това беше спортен бар, сблъсъците щяха да се показват на огромен екран двадесет и четири часа в денонощието.
— Хм, опитай най-близките до града военни зони.
— Международният боен район „Джеси Хелмс“ е на двеста петдесет и четири километра в посока юг-югоизток. Тази седмица там се играе реванш между Тихоокеанската екологична зона на Съединените американски щати и Индонезийския консорциум по залесяване. Предмет на спора е правото на събиране на айсберги в Антарктически…
— Точно това. Как се представя отборът на ТЕЗ?
На масата се разстила холоизображение, което започва да се увеличава към изгорял от слънцето планински район, отбелязан с резки граници. Отвън, след покрития с палми ваканционен оазис, се намират защитените пустинни плата. Вътре — издупчено и разкъсано парче от Майка Гея, пожертвано в името на останалата част от планетата. Огромен братовчед на „Дъгоцветния салон“, където човешките амбиции са канализирани в името на много по-сериозни залози.
— Тихоокеанските сили имат значителни териториални придобивки след кампанията в понеделник. Жертвите са малко. Но ИКЗ подаде искове за глоби, които могат да отменят придобивките…
Гледната точка се спуска към Земята и пред мен започват да играят мънички искри. Изглеждат съвсем безобидни и игриви, докато не разпознаеш в тях масирани ракетни атаки и ожесточени лазерни удари. Клара работи в света на страховити машини-убийци, които биха всели ужас, ако успеят да се измъкнат от военните си зони. Разкъсвам се между желанието да увелича изображението към фронтовите линии или да го насоча към оградения от дървета оазис. Само…
… внезапно някой минава през тънкия параван и закрива половината от холоизображението.
— А, значи това си ти. — Пред мен застава някаква висока фигура със змийска кожа. — Ама че приятна среща.
Това е гладиаторът, когото бях видял да ликува над жертвата си в Ямата на злобата. Навежда се към мен. Пурпурните му ръце все още са покрити с рядка глина, сякаш е някакъв освирепял грънчар.
— Как успя да се измъкнеш от реката?
Изведнъж разбирам, че това е гаменът, който се изпречи на пътя ми снощи при площад „Одеон“! Само че тогава той бе архи, а аз — зеленият, който отчаяно се опитваше да избяга от жълтурите на Бета.
— Каква река? — Да се правим на ударени. — Какво ви кара да мислите, че съм ходил да плувам? Или че изобщо се познаваме?
Бойният му дубъл не е направен за изтънчени разговори. Лицето се сковава, щом разбира, че току-що се е издал. След това свива рамене и явно решава, че няма защо да се притеснява какво разкриват думите му.
— Помниш ме — изръмжава той. — Видях те как скачаш. И зная, че си успял да се добереш до вкъщи.