Трябва да призная, че Ирена е много внушителна. Нейното аз е огромно.
Хайде, Албърт. Съсредоточи се.
Колко време не ме е имало? Имам чувството, че са изминали само мигове. Щяха да ме поправят… да поправят ужасната повреда, причинена от разярените гладиатори в „Дъгоцветния салон“.
Дали са успели? Болка няма, но това не означава нищо.
Ръцете й дланите сякаш работят. Допират се до… крака ми.
Вместо дълбоките рани усещам твърди бразди, подобни на заздравели белези. Големи части надолу са вкочанени и безчувствени. Но крайниците ми се свиват и разгъват задоволително. Чудесна работа за едно бързо закърпване.
Естествено. Ако някой разполага с модерна възстановителна технология, то това несъмнено би трябвало да е царица Ирена.
Сядам и откривам, че съм облечен, в скъп сив костюм.
— Как се чувствате?
Пита ме висококачествената Ирена — боядисаната сива, стояща до помощника си — мъжкия голем с карираната кожа. Вайс Колинс.
— Изненадващо добре. Колко е часът?
— Почти два и тридесет.
— Хм. Не е отнело много време.
— Успяхме да автоматизираме до голяма степен процеса на възстановяване. Трябва да отбележа — без помощта на „Универсални пещи“.
— Значи смятате, че те потискат тази технология, така ли?
— Както можете да се досетите, компанията предпочита хората да купуват много нови заготовки. Разбира се, поправката на повредените дубъли би било едно икономично, екологично, милосърдно…
— Това свързано ли е с другата ви грижа? С продължаването на времетраенето на дубълите?
Вайс Каолин кимва.
— Разбира се. Трудно може да се очаква УП да желаят да развиват технологии, които биха подкопали пазара им. Но по закон са длъжни да патентоват и публикуват постиженията си или в противен случай — да ги изгубят.
Оттук и желанието на този малък консорциум да проведе своето малко квазилегално разследване. Ако успеят да се доберат до доказателства за потискане или скриване на технология, наградата ще е доста солидна. До тридесет процента от патентите. Това моментално би ги направило магнати. Изкушавам се да възразя, но когато времето ти на Земята се измерва в часове, то може да се окаже сериозна спирачка. За разлика от Ирена, аз нямам оригинал, при когото да се върна. Не и ако изпълнявам спогодбата, която съм сключил.
— Като стана въпрос за „Универсални пещи“… — подканващо започвам аз.
— Да, трябва да тръгваме, ако се чувствате готов.
Скачам от масата. Като се изключи неприятното усещане за вдървеност под шевовете, всичко друго изглежда наред.
— Събрахте ли нещата?
— Всички средства и информация, която пожелахте, за да се внедрите в „Универсални пещи“.
— Не да се внедря. Приех да работя за вас по напълно законен начин.
— Извинете за неумело подбраните думи. Оттук, моля.
Болка няма. Въпреки това малко накуцвам, докато вървя след Ирена и Колинс към дъното на сградата. Мълчалив шофьор в цвят на охра ме очаква в края на покритата алея — държи вратата на автомобил с матови стъкла. Спирам с желанието да изясня някои въпроси преди да потеглим.
— Вие още не сте ми обяснили какво точно търсите.
— Ще ви инструктираме по пътя. Има някои важни въпроси, които се надяваме да изясните благодарение на детективските си способности.
— Ще направя всичко по силите си. — След което повтарям за записващото устройство вътре в мен: — Което е в рамките на закона.
— Естествено, дубМорис. Не бихме и помислили да искаме от вас да вършите нещо незаконно.
„И правилно“ — мисля си аз, докато се мъча да разгадая погледа му. Безполезно е. Направените от глина очи не са прозорец към душата. Все още се дискутира дали същества като нас изобщо имат „душа“.
Влизам колата и откривам четвъртия член на групата ни, усмихващ се с възхитителна смес от дистанцираност и похот, кръстосал белите си крака, блестящи със собствен блясък под прозрачната коприна.
— Здравейте, господин Морис — прошепва ми съблазнителният дубъл.
— Маестра? — зачудено отговарям аз.
„Защо й е на Джинийн Уоммейкър да прахосва първокачествен перлен модел, за да ни придружи? Един най-обикновен сив би бил достатъчен, за да чуе доклада ми. И защо й е изобщо да праща копие? Всяка важна информация може да бъде пратена през Мрежата.“
Моите сиви имат добра имитация на нормални мъжки реакции. Затова изкуството й ми въздейства — едновременно привлекателно и отблъскващо, запалващо нещо от най-тъмните и перверзни кътчета на сексуалността. Нейната прочута, съблазнителна специалност.