Като всеки нормален възрастен човек, аз съм в състояние да потисна подобни реакции. (Особено като си мисля за честната, с чувство за собствено достойнство Клара.) Естествено Уоммейкър знае това, така че целта й не може да ми въздейства.
„Защо тогава е тук? Особено като перлена… създание за буйна сексуалност… освен ако случаят няма да й даде поредна възможност да се наслади на някое извратено удоволствие?“
Опасенията ми, вече клонящи към параноя, отново се засилват.
— Да тръгваме — нарежда тя на шофьора. Очевидно няма нищо против, че я зяпам. Може би дори знае какво мисля.
Иска ми се да имам по-доброкачествена клиентела.
14. Под фалшиви цветове
— Какво искаш да кажеш? Че записите не показват Махарал?
С щракания на пръсти и примигвания абаносовият ми дубликат извиква данните и ги пуска на екрана. Отново изгледах колажа записи, направени преди седмици: Йосил Махарал се разхожда по улица, пълна, с пешеходци и жиропедисти — един от онези модерни безистени, където можеш да опиташ безброй продукти, да си избереш каквото ти хареса и дубъл-куриер да ти го достави вкъщи още преди да си се прибрал.
От разстояние Махарал сякаш се наслаждаваше на безцелното си шляене от бутик на бутик. На място като това камерите са повече, отколкото на една обикновена улица, което позволи на софтуерния аватар на Нел да съшие една почти непрекъсната ретроспективна мозайка на движението на целта ни от една камера към друга. В долния ъгъл часовникът отброяваше времето.
— Забеляза ли току-що нещо особено? — попита абаносовият.
— Какво? — трепнах аз. Чувствах се неприятно под този немигащ поглед. Знам какво презрение изпитвам обикновено към истинското си аз, когато съм черен.
Той цъкна с език. Образът замръзна и бе сканиран в растерно изображение. Клетките увеличиха гледката към мястото, където Махарал се бе присъединил към малка тълпа зяпачи, наблюдаващи как някакъв уличен артист прави скулптури от димогел. Крехките произведения растяха и разцъфваха като деликатни призраци, издигани и оформяни от потоците въздух, издишвани през свитите устни на виртуоза. Едно малко момиченце изръкопляска и създанието потрепери и се наклони към него преди отново да се изправи под въздействието на артиста.
С подобно умение моят голем-специалист сръчно изработи композитно изображение от три камери, разпръснати около малкия площад. Лицето на Махарал ставаше все по-зърнесто, докато образът се увеличаваше. Ученият на УП се усмихваше. Всичко изглеждаше съвсем обичайно, докато не ме полазиха тръпки.
— Увеличи още — наредих аз. Имах лошо предчувствие. — Текстурата на кожата… Господи, не е истинска!
— Сега виждам — отбеляза Нел. — Обърни внимание на челото. Идентификаторът е скрит под грима.
Свлякох се на стола. Гледахме дубъл.
— Хм — обади се абаносовият. — Излиза, че докторът е извършил нарушение девета степен. Цветът на кожата е човешки. Нюанс деветдесет и четири X, ако трябва да сме точни. Абсолютно незаконно за дубликати на обществени места.
Това не беше като нескопосаната щуротия на Каолин, когато ми се беше обадил. Архетипната му маскировка бе аматьорска и привидно законна, тъй като по това време се намираше в дома си. Но Махарал с растящата си параноя сигурно бе решил, че си заслужава да рискува да плати сериозна глоба, за да може да се измъкне от града-село, без да остави следа.
Погледнах към брояча навремето. Двадесет минути, откакто Махарал бе минал покрай камера с висока разделителна способност, позволяваща да се установи дали е истински. Сигурно бе направил подмяната след това. Но кога точно? Колажът беше ужасно стегнат.
— Нел, върни, ако обичаш. Покажи най-голямото прекъсване след четиринадесет и тридесет и шест.
Образът на призрака на Махарал тръгна заднишком от площада, докато не изчезна в един магазин, предлагащ луксозни мъжки облекла. Аватарът ми направи кратък пазарлък с вътрешната охранителна система на магазина… която отказа да предостави записи поради някакви странни съображения за лична неприкосновеност. Нищо не можеше да накара упоритата програма да промени решението си — дори смъртният акт на Махарал и пълномощното на Риту. Явно трябваше да ида там и да говоря с управителя лично.