Пали обаче го харесва. Всички тези метални ребра действат като фарадеева клетка, заглушават радиотрансмисиите, объркват комарите-шпиони и подслушващите буболечки, а нагорещената бетонна повърхност заслепява оптичните и инфрачервените сензори. А и той не може да се издигне над пристъпите на носталгия, спуска се по старите склонове в модерното си подсилено инвалидно кресло, скача през ръбове и профучава по пързалки, крещи и се люлее, а катетрите и интравенозните тръби се вият около него като някакви акселбанти. Предполагам, че някои удоволствия трябва да се изпитат на плът. Дори ако плътта е така ужасно обезобразена като неговата.
За Албърт отношенията му с Пал се градят отчасти върху чувство за вина. Мисли си, че би трябвало да положи повече усилия да го разубеди да не излиза онази нощ, когато го нападнаха от засада, превърнаха половината му тяло във въглен и оставиха другата половина да умре. Но ако трябва да сме честни, как можеш да „разубедиш“ един пристрастен към риска наемник, който би влязъл в очеваден капан и направо си проси белята? По дяволите, та аз съм по-предпазлив, когато съм от глина, отколкото Пал от плът и кръв.
Чакаше ме в сянката на „Ужаса на мама“, най-голямата рампа за мотопеди с такива стръмни и остри извивки, че ти става лошо само като я гледаш. Имаше компания. Двама мъже. Истински мъже, които си хвърляха предпазливи погледи от двете страни на животоподдържащото кресло на Пал.
Почувствах се неприятно, че съм единственият дубъл. Чувството се засили, когато единият от тях — мускулест блондин — погледна през мен, сякаш ме няма.
Другият ми се усмихна приятелски. Беше висок и малко мършав. Стори ми се, че в него има нещо познато.
— Хей, зелен, къде ти е душата? — провикна се Пал и вдигна якия си юмрук.
Ударих го.
— Там, където са краката ти. Но това не ни пречи да живеем, нали?
— Така е. Как ти се хареса осата-куриер? Страхотно, а?
— Малко си пада кибер-ретро, не мислиш ли? Много усилия за най-обикновена покана. Болеше ужасно, когато ми проби окото.
— Съжалявам — ухили се той. — Е, чувам, че си се измъкнал на свобода, а?
— Голяма работа. За какво му е на Албърт един Албърт, който не е Ал?
— Супер. Не съм си и помислял, че Морис е в състояние да създаде франки. Както и да е, някои от най-добрите ми приятели са мутанти — и истински, и други.
— Сигурен знак за извратеност. Знаеш ли дали Ал смята да се отрече от мен?
— Не. Прекалено е мекушав. Все пак ти е наложил кредитен лимит. Можеш да похарчиш само двеста и нито петак повече.
— Толкова много? Не съм изчистил и един кенеф. Бесен ли е?
— Не мога да знам. Отрязва ме. Има си други грижи. Изглежда, е изгубил и двата си сутрешни сиви.
— Ау. Чух за първия, но… по дяволите. Номер две имаше туркмен. Добър мотопед беше. — Замислих се. Нищо чудно, че моята самоотлъчка вдигна толкова малко шум. — Двама сиви са изчезнали. Хм. Съвпадение? Случайност?
Пал почеса белега, започващ от чорлавата му черна коса и стигащ до неизбръснатата му брадичка.
— Мисля, че не. Затова пратих осата.
— Няма ли да престанете с тези дрънканици? — изсумтя едрият блондин. — Просто попитай тоя боклук дали ни помни.
Боклук? Опитах се да срещна погледа му! Той обаче извърна очи.
Пал се изкиска.
— Това е господин Джеймс Гадарен. Смята, че може би ще го познаеш. Е?
Огледах човека от глава до пети.
— Никакъв спомен… сър. — Малко формалност никога не вреди.
Двамата непознати изсумтяха, сякаш почти очакваха подобен отговор. Побързах да продължа:
— Разбира се, това не е никаква гаранция. Самият Албърт е лош физиономист. Забравя дори някои от съучениците си. Зависи преди колко време сме се виждали. Както и да е, аз…
— Този спомен е отпреди по-малко от двадесет часа — прекъсна ме Гадарен, без да ме погледне. — Късно снощи един от вашите сиви позвъни на вратата ми, размаха някакви удостоверения на частен детектив и настоя незабавно да се срещнем. Разправията дори събуди някои от колегите ми от съседните офиси. Съгласих се — с нежелание — да се срещнем със сивия насаме. Но проклетото нещо само крачеше напред-назад и дрънкаше някакви небивалици, които все още не мога да схвана. Накрая от съседната стая дойде помощникът ми с новини. Сивият носеше статичен генератор. Съвсем преднамерено е заглушавал рекордера ми!