После се появиха чифт невероятно силни ръце, които ги сграбчиха и двамата. Тялото на Мишел почти напусна водата от мощното дърпане нагоре. Извърна глава и зърна един от водолазите на сантиметри от себе си. Друг чифт ръце я вдигнаха като перце и внимателно я пуснаха в спасителната лодка.
Миг по-късно до нея се озова и президентът Коул. Тя изплю известно количество вода, напълни дробовете си с въздух и седна на страничния борд.
– Господин президент? Добре ли сте?
Коул направи опит да заеме седнало положение, но двамата парамедици, застанали на колене, внимателно го бутнаха обратно. Той се остави в ръцете им.
– Мястото в личната ми охрана ви е гарантирано, госпожице Максуел – изрече дрезгаво той. – Можете да го заемете, когато пожелаете.
Мишел усети затопленото одеяло върху раменете си, отпусна се назад, затвори очи и се усмихна.
Е, все пак успях да се повозя на Звяра, каза си тя.
80.
Шон и Мишел приеха благодарностите на страната си за спасяването на нейния лидер от сигурна смърт на скромна церемония в Белия дом. По щастливо стечение на обстоятелствата нападението срещу президента Джон Коул се оказа фактор за сплотяване на хората около него. Дори най-непримиримите му политически противници престанаха да настояват за разследване и импийчмънт.
След церемонията Коул отиде да стисне ръката на Шон, поздравявайки го за бързата реакция и ценните съвети, които беше дал на Мишел. После, нарушавайки протокола, той пристъпи към младата жена и я прегърна сърдечно. Госпожа Коул прегърна и нея, и Шон.
– Благодаря – едновременно промълвиха президентът и Първата дама.
На церемонията присъстваха Литълфийлд и Маккини. Двамата агенти получиха официална похвала за работата си по разкриването на заговора за убийството на държавния глава и евентуалното въвличане на Съединените щати в нова война.
От друга страна обаче, арестуваните похитители продължаваха да мълчат. А бригадата, наета за разчистване на старата радиостанция, изобщо нямаше представа какво изнася. Или поне такава беше позицията им. Милиардът евро, или това, което беше останало от него, все още липсваше. И най-важното – Алън Грант продължаваше да е на свобода.
След приключването на церемонията Шон и Мишел се насочиха към лендкрузъра.
– С костюм изглеждаш много добре – подхвърли тя. – Би трябвало по-често да се обличаш така.
– Достатъчно ми беше в Сикрет Сървис – поклати глава той и се усмихна. – Бойната ми униформа беше костюм конфекция от "Брукс Брадърс", вратовръзка и тъмни очила. Но през останалата част от живота си ще се нося по-лежерно.
– Освен когато получаваш това, надявам се – каза Мишел и вдигна медала, с който ги бяха наградили.
– Освен тогава – кимна той. – Как се чувстваш след инжекциите?
Мишел и президентът бяха подложени на интензивно лечение с антибиотици, част от които под формата на инжекции. Това беше задължително, тъй като и двамата бяха погълнали известно количество речна вода: Сега Потомак беше доста по-чиста в сравнение с преди двайсетина години, когато беше едва ли не радиоактивна, но все пак не беше препоръчително човек да пие от нея.
– Задникът ми е малко по-добре, ако това имаш предвид – направи гримаса тя. – Но нека спрем дотук.
Качиха се в джипа.
– Исках да те попитам нещо… – започна тя.
– Казвай.
– Откъде ти дойде идеята да взривим кислородните бутилки, за да се измъкнем? Не вярвам ти и колегите ти от президентската охрана да сте тренирали такъв вариант...
– Не сме, разбира се – отвърна Шон, докато си слагаше колана. – Еър Форс Едно разполага със система за кацане на вода, но не и Звяра.
– Откъде тогава?
– Защо не приемем, че всичко е било дело на проницателния ми мозък, който е в състояние да намери светкавично решение на всяка критична ситуация?
Мишел щракна колана си и запали двигателя.
– Не ме карай да използвам физическа сила, Шон.
– Добре, ще ти кажа – отстъпи той. – Но не бива да го споделяш с никого. – Малка пауза, после: – Заимствах идеята от "Челюсти"...
– От "Челюсти"?! – възкликна тя и се облегна на кормилото.
– Да, от филма. Рой Шайдър играе шериф на малко градче, който се оказва сам в океана и срещу него връхлита акула… Но тя е захапала една кислородна бутилка, която се е намирала в потънала лодка на гмуркачи, а пък Шайдър има пистолет. Той стреля, улучва бутилката – и бум, няма акула.