– Това ми звучи повече като посещение при доктор, отколкото в сервиз – промърмори Шон.
– Явно сме изминали дълъг път от мустанга модел шейсет и шеста – добави Мишел. – Карах старата кола на брат ми в колежа. Помня, че в нея имаше тъй нареченият осемпистов касетофон.
– В такива моменти осъзнавам колко по-възрастен съм от теб – втренчено я погледна Шон.
– Е, не изглеждаш чак толкова зле за мъж на твоите години – усмихна му се мило тя.
Той поклати глава и отново насочи вниманието си към Едгар.
– В момента специалистите от ФБР разглобяват Звяра на части, надявайки се да разберат откъде е дошла атаката.
– Тя е започнала от търговски спътник, използван преди време от правителството – отвърна Едгар. – Той би трябвало да е тотално прочистен от поверителни материали, но Грант очевидно е попаднал на такива и умело ги е използвал, за да стигне до джипиеса, който управлява навигацията и контролира останалите важни функции на президентската лимузина. Готов съм да се обзаложа, че експертите от ФБР ще открият в нея купища допълнителен софтуер, чрез който Грант я е командвал дистанционно.
– Присъединявам се към твоето мнение – кимна Мишел. – В един момент лимузината просто започна да се управлява сама. Агентът зад кормилото не беше в състояние да направи нищо. Тя просто смени посоката, ускори ход и ние се озовахме във водата. А по-късно се оказа, че не работи и системата за подаване на кислород.
– Допълнителният софтуер – кимна Едгар.
– Няма сигурни коли, след като успяха да хакнат дори Звяра – въздъхна Мишел.
– Абсолютно вярно – невъзмутимо отвърна Едгар. – Това за пореден път доказва, че като разчитаме изцяло на технологиите, вървим към гибел.
– Все още не сме разбрали кой е снасял поверителната информация – подхвърли Мишел. – Грант е знаел за секретната мисия на Уинго в Афганистан, а това означава, че някой му е подал детайлите.
– А какво ще кажеш за маршрута на президента? – изгледа я Едгар. – Грант е бил наясно кога колата му ще стъпи на моста с точност до секунда.
– Информацията за присъствието на президента на официално събитие във Вирджиния я имаше в медиите – каза Шон. – Но Грант не е могъл да знае кога кортежът му ще напусне града. Освен ако не е използвал цяла мрежа съгледвачи.
– Но без вътрешна информация той би научил за събитието в самия ден, не по-рано – възрази Мишел. – Пътуването на президента не беше чак толкова широко отразено, най-малко пък маршрутът, който ще избере. В същото време Грант със сигурност е разполагал с няколко опции, избирайки за нападението най-добрата от тях.
– Все пак би могъл да се сдобие с маршрута от някого. Но този човек няма как да е същият, който му е подал информация за мисията в Афганистан.
– Аз продължавам да мисля, че това е бил Дан Маршал – заяви Мишел. – Той все пак е тъст на Грант Не твърдя, че го е направил умишлено. Може би Грант е използвал и други източници. А след като е толкова добър, че е успял да хакне президентския спътник, нищо не му е коствало да хакне и компютъра на Маршал в Пентагона.
– Само ако е бил предварително убеден, че ще получи нещо – възрази Едгар. – И друг път се е случвало някой да хакне Пентагона, но специалистите там бързо разбират това.
– Добре, да приемем, че си прав – колебливо кимна Мишел. – В такъв случай какво правим сега? Върху кого ще се концентрираме? Дали пак да не отскочим до къщата на Тревър Дженкинс?
– ФБР вече я е преровило от пода до тавана – поклати глава Шон. – А аз силно се съмнявам, че той ще се върне у дома за чифт чисто бельо. Вероятно вече е във Венецуела, на път окончателно да изчезне. Не е проблем с неговия дял от един милиард евро.
– Все пак едно такова посещение няма да ни навреди – каза Мишел. – Освен ако нямаш по-добра идея...
– Знаех, че ще го кажеш – усмихна се Шон.