– Лъжеш! – викна Браун.
– Сега вече знаеш как се чувства човек, който си е провалил живота, Къртис – злорадо подхвърли Грант.
– Ти ли поръча убийството на Дейна? – рязко се завъртя към него Браун. – Ти ли си причината да се озове в болницата на крачка от смъртта?
– Тя работеше с тези двамата – отвърна Грант. – А какво направи ти? Издрънка ѝ всичко, което знаеше за Уинго. Е, това вече е предателство!
– Значи просто щеше да я убиеш, така ли? Но за какво?
– Убивал съм и за по-малко. Точно както ще го направя сега.
– Не, ти не искаш това! – рече Шон, забелязал как Мишел се промъква към Грант – достатъчно близо, за да му нанесе удар.
Тя го улучи в гърдите, а дългите ѝ и силни пръсти сграбчиха детонатора, задържайки бутона в натиснато положение.
Но Грант също беше силен и пъргав. Запрати я встрани с едно рязко завъртане, ала се оказа неподготвен за следващата атака.
Къртис Браун нададе боен вик и полетя насреща му. Сблъсъкът беше толкова силен, че двамата се претърколиха и, вкопчени един в друг, излетяха през широкия прозорец, гледащ към двора.
Шон се хвърли да помогне на Мишел и рязко я дръпна по посока на кухнята. Бутна я на пода още от прага, просна се по корем и се плъзна след нея, опитвайки се да я прикрие с тялото си.
Експлозията отнесе цялата предна част на къщата. Стените рухнаха и покривът падна. Разлетяха се стъкла и отломки с големината на юмрук.
– Мърдай, мърдай! – изкрещя Шон, сграбчи ръката на Мишел и я тласна към задната врата.
Миг по-късно се озоваха на верандата, скочиха на тревата и хукнаха към оградата, колкото ги държат краката. Шон ѝ помогна да я прескочи и я последва. Приземи се с главата надолу от другата страна само миг преди да се взриви газта, изтичаща през прекъснатите тръби в къщата на Браун.
Към небето се издигна огромно огнено кълбо. Експлозията беше толкова мощна, че пръсна стъклата на околните къщи, въпреки че се намираха на трийсетина метра встрани и бяха скрити зад няколко реда дървета. Отломките от разрушената къща бързо пламнаха.
Оградата, зад която лежаха Шон и Мишел, беше обсипана със стъкла и метални късове. Горният ѝ край се оказа напълно отнесен.
Мишел му помогна да се изправи.
– Добре ли си?
Шон кимна, придържайки извитата си под странен ъгъл ръка.
– Май я счупих – промърмори той.
Мишел набра 911 и докладва за експлозията.
– ФБР наистина ли пътува насам? – обърна се да го погледне тя.
Шон поклати глава.
Тя изпусна въздуха от гърдите си и опря гръб на близкото дърво.
– Няма ли най-после да свършим с тая гадост?
– Остава ни още нещо – мрачно отвърна той.
84.
Шон Кинг крачеше с чувството, че трябва да извърви най-дългия път в живота си.
Болничният коридор беше почти пуст. Мишел остана да го чака в лендкрузъра. Всъщност тя му предложи да го придружи, но това беше работа, която беше длъжен да свърши сам. При прескачането на онази ограда той действително беше получил фрактура на ръката, която вече беше стегната в лека шина. Но това все пак беше за предпочитане пред евентуалното му обезглавяване при експлозията.
Свърна в последния коридор и се насочи към отделението.
Вече бяха преместили Дейна Браун в обикновена стая. Беше извън опасност, с всички шансове за пълно възстановяване. Физическо, разбира се. Що се отнася до психиката ѝ, Шон нямаше представа ще се съвземе ли скоро.
Той почука, изчака да чуе нейното "влез" и прекрачи прага на стаята ѝ.
Един поглед му беше достатъчен. Вече беше научила за смъртта на съпруга си и участието му в престъпленията на Грант. Тя го зърна и бавно се надигна до седнало положение. Прегръдката им беше мълчалива, но продължителна. Той я остави да се наплаче на воля, но и неговите очи овлажняха.
Когато най-после се отделиха един от друг, той придърпа един стол и седна до леглото. Хвана ръката ѝ и се вгледа в лицето ѝ. През последните седмици се беше състарила. Всеки на нейно място би се състарил много. Но дори след тежкото раняване и загубата на съпруга си пред него без съмнение лежеше същата хубава жена, в която преди толкова години се беше влюбил.
– Казаха ми, че не е страдал – прошепна със задавен глас Дейна.
– Не – кимна той. – Всъщност… всичко приключи много бързо.
– А вие бяхте там...
– Да, решихме да си поговорим с Къртис, но изведнъж се появи и Алън Грант.
– Алън Грант – горчиво прошепна тя. – Партньорът на съпруга ми в престъпленията.
– Не вярвам, че Къртис е бил запознат с плановете на Грант, Дейна. Той просто му е предоставил информация за мисията в Афганистан. През цялото време е бил убеден, че става въпрос за кражба на обществени средства, от които му е бил обещан един доста добър дял.