– Това също е голямо престъпление, Шон. Не мога да повярвам, че го е извършил. Наистина не мога!
– Всеки може да се изкуши от толкова много пари накуп. Не казвам, че не е престъпление, защото е точно такова. Но изкушението мога да го разбера.
– Аз също, имайки предвид колко често съм се изкушавала през живота си – горчиво призна тя.
– Нямаше да съм тук, ако не беше Къртис – погледна я в очите Шон. – Той се пожертва заради нас като истински войник. Изхвърли Грант от къщата и заплати с живота си. Да, действително се беше забъркал в лоши и дори глупави неща, но въпреки това трябва да му отдадем дължимото. Искаше да убие Грант заради това, което ти причини. И го нападна, знаейки, че и той ще умре. Държеше да отмъсти за теб.
Дейна кимна и сълзите ѝ отново потекоха.
– Да – прошепна тя. – Знам.
Шон мълчаливо я прегърна. Опитваше се да успокои хлиповете, които разтърсваха тялото ѝ, но знаеше, че няма как да смекчи мъката ѝ:
След известно време тя избърса сълзите си и се освободи от прегръдката му.
– Беше обявена награда за разкриване на извършителите – тихо каза Шон. – Всички са единодушни, че трябва да я получиш ти.
– Не, Шон! – възрази Дейна. – Ти и Мишел многократно рискувахте живота си за...
– А Къртис изгуби своя – прекъсна я той и стисна ръката ѝ. – Парите са достатъчно, за да живееш спокойно до края на живота си. Просто няма да мислиш за финанси, разбираш ли?
Никак не беше лесно да убедят отговорните фактори, че наградата трябва да отиде точно у вдовицата на Къртис, който беше съучастник в престъплението. Но Шон извади големия си коз – лична молба към президента Коул. Той без колебание се съгласи, а останалите просто се примириха.
– Много мило от тяхна страна – промълви Дейна и избърса сълзите си. – И много щедро.
– Въпросът с парите е приключен – отвърна той. – Но какво ще стане с теб?
Тя сви рамене. На лицето ѝ се изписа объркано изражение.
– Не знам. В момента дори не мога да разсъждавам.
– Нормално. А и не е нужно да го правиш веднага. Сега най-важното е да оздравееш. Скоро ще те изпратят на възстановяване, а аз ще те придружа… – След тези думи и показа гипсираната си ръка, която тя очевидно не беше забелязала до момента.
– О, боже! Какво се е случило?
– Просто бях тромав. Какво ще кажеш да се възстановяваме заедно?
– Това ми звучи добре – тихо прошепна Дейна.
– Не си сама, Дейна – промълви той. – Разбираш ли, че не си сама?
– Винаги съм съжалявала, че ние с теб нямахме деца – каза тя и се облегна назад. – А трябваше да имаме голямо семейство.
– В живота невинаги се случва това, което ни харесва. Всъщност никога не се случва. Аз мечтаех да играя професионален бейзбол, но вместо това се превърнах в жив щит, облечен с костюм.
Тя вдигна глава да го погледне.
– Съжалявам.
– За какво?
– Знаеш за какво, Шон.
– Вината винаги е двупосочна.
– Много ми се иска да повярвам на тези думи, но в нашия случай това е невъзможно.
Той нежно я потупа по ръката.
– Ти беше прекалено добър за мен – прошепна тя.
– Ти също си добър човек.
– Искаш да кажеш, че съм се променила? – вяло усмихна тя.
– Добър човек си – тихо повтори Шон.
Малко по-късно той вече крачеше към изхода. Денят беше ясен. По небето не се виждаше нито едно облаче – нещо, което не се беше случвало от две седмици насам.
– Как мина? – попита Мишел, когато Шон се качи в лендкрузъра.
– Според очакванията.
Тя включи на скорост.
– Ще се виждате ли отново?
– Обещах ѝ да се възстановяваме заедно – каза Шон и я погледна крадешком. – Трябва да ходя на физиотерапия за ръката си, тя – за тялото.
– Разумно ли е това според теб?
– Защо да не е разумно? – вдигна вежди той. – В момента Дейна е съвсем сама. Все някой трябва да се грижи за нея.
– А не мислиш ли, че това може да означава фалшиви надежди?
– Фалшиви надежди за какво?
– Отново да се съберете.
– Това няма как да стане, Мишел.
– А тя знае ли го?
– Ако очакваш да съм ѝ казал, че не бих се събрал с нея за нищо на света – не, не съм. Мисля, че тази тема не е на дневен ред сега, когато току-що е изгубила съпруга си.
Мишел изкара колата от паркинга.
– Няма значение дали си ѝ казал или не. Може да се окаже, че си на път да ѝ причиниш нови страдания.
– Тези твои женски приказки просто не ги разбирам.
– Мисля, че съм ясна.