– Добре, нека ти го кажа по друг начин. Чувстваш ли се застрашена от Дейна?
– Не, освен ако не е решила да стане партньор във фирмата ни.
– Тоест говорим за бизнес и за нищо друго?
– За какво друго? – обърна се да го погледне тя.
– Добре. В такъв случай ще ми позволиш да бъда по-категоричен: тази жена никога няма да стане партньорка в "Кинг и Максуел".
Извърнал глава към страничното стъкло, Шон не видя как Мишел прехапа устни и поклати глава.
– Извинявай, Шон – промълви след известно време тя. – Не исках да ти прозвучи по този начин, но явно тъпата ми уста е прекалено голяма.
– Е, не ти е за пръв път.
– Хей, мисля, че не заслужавам да...
Забелязала усмивката му, Мишел млъкна;
– Ревността е полезна за всяка връзка, независимо дали става въпрос за бизнес или нещо друго – подхвърли той.
– Много си гаден, да знаеш!
– Официално потвърждавам, че от време на време съм такъв – отвърна той.
– Ако не беше ранен, щях да ти натреса един!
– И друг път си ме удряла, независимо дали съм бил ранен или не.
– Да, но сега си по-стар. Не искам да ти причинявам трайни увреждания.
– Знаеш ли за какво мечтаех, докато седях край болничното ти легло и чаках да се събудиш? – попита той и докосна ръката ѝ.
– За какво? – попита тя и стана сериозна.
– Първият човек, когото видиш, когато отвориш очи, да бъда аз.
– Точно това се случи – отвърна с внезапно изтънял глас Мишел.
– Да, така е.
– Значи мечтата ти се е сбъднала.
– В момента, в който отвори очи.
– Ако продължим на тази тема, със сигурност ще ме видиш да плача – за пръв път в твоя живот...
– Няма да е за пръв път.
– Знам – промълви тя.
Телефонът на Шон иззвъня. Беше Едгар.
– По-добре се обади – прошепна тя и извърна глава, за да избърше очите си.
– Здрасти, Едгар – каза Шон. – Да, но… Знам, само че… Явно не си разбрал, че това беше само… Ало?
Той свали телефона от ухото си. На лицето му се появи загрижено изражение.
– Какво има? – изгледа го Мишел. – Само не ми казвай, че са го арестували!
– Не са.
– Тогава какво?
– Каза, че е решил да приеме офертата ни за работа.
– Какво?!
– Ако трябва да бъда абсолютно точен, думите му бяха: "Приемам предложението за работа, което ми отправи госпожица Максуел!"
– Това беше само шега и ти прекрасно го знаеш!
– Но не и той. Обясни, че вече е подал молба за напускане до Питър Бънтинг и американското правителство и е готов да започне при нас още утре. Разбира се, те не са се зарадвали на решението му, тъй като той все пак е най-добрият анализатор на света! Особено недоволни са от нас. Вече виждам данъчни ревизии, разследвания на Конгреса и подслушване от страна на ФБР, докато сме живи.
– О, боже! – простена отчаяно Мишел.
– Това е положението – рече с въздишка Шон.