– Съседи ли сте?
– Не, но живеем на пет минути с кола от тях. – Лицето ѝ се проясни. – Тайлър ми обеща да ме кара с колата на училище. Вече има временна книжка и съвсем скоро ще получи редовна.
– Той е с една година по-голям от теб, нали?
– Да. Другия месец аз ще навърша шестнайсет, а той става на седемнайсет през май.
– Оплаквал ли се е някога от проблеми?
– Не съм разговаряла с него след смъртта на баща му, ако питате за това.
– А по-рано? Наред ли бяха нещата с него?
– Горе-долу. Както казах, не се разбира с втората си майка.
– А с баща си? Не му ли беше сърдит след неочакваната женитба?
– Беше, но според мен се примири. Той не можеше да му се сърди дълго.
– А сега, след като баща му вече го няма?
– Остана само с мащехата си, което не е добре за него.
– Няма ли други роднини наблизо?
– Не съм чувала да има.
– Ще ми звъннеш ли, ако ти хрумне нещо, което би могло да помогне на Тайлър?
– Какво например?
– На този етап не мога да кажа. Но може би сама ще се досетиш.
– Не се е забъркал в неприятности, нали?
– А има ли причини да мислиш така? – попита Мишел.
– Не. Тайлър е много свястно момче.
– И аз останах с такова впечатление. Затова искам да му помогна.
Кати прибра визитката в джоба на палтото си.
– Може да ви се обадя – каза тя.
– Ще се радвам – кимна Мишел.
12.
По-късно вечерта Мишел и Шон се срещнаха в един бар в Джорджтаун. Седнаха на маса до прозореца и си поръчаха бира.
– Някакви новини от Пентагона? – попита Мишел.
– Засега не. Това обаче не означава, че и утре ще е така. Надявам се, че другите ми познати там все пак ще се обадят.
Мишел отпи глътка бира и се облегна назад. Беше спряло да вали, а натрупалият сняг бързо се топеше.
– След като чакаме обаждане от Пентагона и не можем да отидем при Тайлър и мащехата му, значи ни остава само ДТИ, бившите работодатели на баща му – каза тя. – Нали щеше да ги провериш в интернет?
– Направих го. Оказа се, че са фирма, която изпълнява държавни поръчки.
– Всяка втора фирма в района изпълнява държавни поръчки. В кой сектор работят?
– Предлагат преводачески услуги на армията.
– Чувала съм, че това е сладка работа.
– Вероятно – кимна Шон. – Но малко прилича на нашия ангажимент тук. Специалността им е Близкият изток и вероятно доста ще ги заболи, ако армията се изтегли от там.
– Уинго наистина ли е бил търговец, както спомена Тайлър?
– Така и не получих шанс да задам този въпрос на никого – каза Шон и отпи глътка бира. – Според мен попаднахме в задънена улица.
Мишел пъхна пръста си в дългото гърло на бутилката и започна да я клати над масата.
– Мразя да се признавам за победена – каза тя.
– Нима мислиш, че аз обичам?
– Ти познаваш хора навсякъде и вероятно вече си измислил някоя алтернатива.
– Засега се опитвам да преценя дали си струва усилията.
– Аз пък мисля, че този анализ вече го направихме.
– Може би ти си го направила.
– Смятам, че мога да науча нещо от приятелката му Кати Бърнет. Вече започнах да я обработвам.
– Без да ти пука, че въвличаш в тази история едно невинно момиче?
– Ако знаех каква е "тази история", може би щеше да ми пука. Проблемът с кокошката и яйцето...
– Въпреки всичко не одобрявам това, което си направила.
– Не съм я карала да шпионира Тайлър. Просто я помолих да се свърже с мен, ако се сдобие с информация, която може да му помогне. Но ако държиш, мога да ѝ звънна и да ѝ кажа да не прави нищо.
Дълго време мълчаха и се гледаха намръщено.
– Виж какво – каза най-сетне Шон, – не се измъквам, но просто не съм сигурен какво можем да постигнем.
– Досега не сме постигнали нищо, следователно можем да повдигнем летвата.
– Виждам, че сме далече от консенсус по този въпрос – промърмори той.
– Аз проявявам максимално благоразумие.
– Ти почти не познаваш това момче, но изведнъж го приемаш като по-малък брат, чиито проблеми са и твои. Това ли наричаш проява на благоразумие?
Мишел остави бирата си на масата и се извърна към прозореца.
– Значи според теб греша, като искам да му помогна.
– Не казвам дали грешиш или не. Струва ми се, че… как да кажа, прекалено се палиш.
– Много добре знам какво е да си уплашено дете! Докато Тайлър тичаше като обезумял в бурята, успях да зърна ужаса в очите му. – Тя отмести поглед и тихо добави: – А и пистолетът… Все едно видях себе си да бягам през полето с пистолет в ръка!