Дейна остави чашата си на масата и облиза устни.
– По същество си оставам едно обикновено момиче. Имам своите предпочитания, които невинаги са скъпи. А в повечето случаи ми излизат без пари.
– Всяко нещо си има цена – каза той.
– Знаеш го от собствен опит, нали?
– Именно. Изневеряваше ми, а накрая ми взе половината пари и получи солидна издръжка за години напред. Не звучи честно, нали?
– Изобщо не трябваше да се развеждаме, Шон – отвърна тя. – Но ти се оказа прекалено чувствителен.
– Чукаше се с други мъже, докато аз се скъсвах от работа – мрачно каза той. – Струва ми се, че "чувствителен" е твърде слаба дума. По-подходящата е "ядосан".
– Теб все те нямаше, а аз скучаех. Какво друго си очаквал? Отлично знаеше, че в секса съм ненаситна. Елементарна математика, Шон. Едно плюс едно е равно на две. Нищо по-малко не може да ме задоволи.
Възрастният мъж на съседната маса, който непрекъснато зяпаше Дейна, почти се задави със свинското си филе.
– Никога ли не помисли да си вземеш домашен любимец? – подхвърли Шон.
– Не. Между другото, и сега нямам.
– Тоест генералът не може да бъде наранен от това, което не знае?
Тя сви рамене, отпи нова глътка и премина на делова вълна.
– Не е ли по-добре да обсъдим причината за обаждането ти?
– Ще ти поискам една услуга.
Веднага си пролича, че бившата му съпруга е изненадана.
– В такъв случай въведението ти беше доста неубедително – иронично подхвърли тя. – Искаш ли да опиташ още веднъж?
– Имам един клиент, съвсем младо момче, което наскоро загуби баща си. Убили са го в Афганистан – каза Шон, приведен над масата.
– Вероятно бащата е бил военен.
– Да.
– Значи искаш услуга от Къртис, а не от мен.
– Да, по заобиколен начин.
– Какво означава "заобиколен начин"?
– Сложно е – въздъхна Шон и отпи още една глътка джин с тоник.
– Според мен при тези неща няма нищо сложно – каза тя. – Боецът загива и армията веднага уведомява близките му. После те отиват в "Доувър" да посрещнат увития в националното знаме ковчег и го погребват в "Арлингтън", освен ако волята на загиналия не е била друга.
– Доста клинично описание.
– Откакто се омъжих за Къртис, все воюваме някъде. Много пъти съм гледала този филм и трудно понасям мисълта, че всеки ден някъде по света загиват млади хора. А Къртис буквално се състари. Преди години и той беше на фронта. Тогава бяхме гаджета, а той нямаше нито една звезда на пагона. Много скоро след това беше тежко ранен и за малко не се върна в ковчег. Аз изкарах близо месец край леглото му в "Уолтър Рийд", питайки се дали ще прескочи трапа.
– Съжалявам, не знаех това.
– Аз може и да не съм перфектната съпруга, но го обичам. Живеем си много добре… – За миг тя сведе очи към масата, а след това отново го погледна. – И съм му абсолютно вярна. Просто си седя у дома и го чакам да се прибере, като всяка добра съпруга. Местоработата му е в Пентагона, но непрекъснато пътува до Близкия изток, а аз го чакам и се моля да се върне жив и здрав. И до ден-днешен не мога да разбера защо си падам по мъже с оръжия, които излагат живота си на опасност.
– Тогава защо си се наконтила по този начин и говориш колко си ненаситна в секса? – учудено я погледна Шон.
– Защото не съм те виждала отдавна и си помислих, че може би ще ме харесаш така – отвърна тя и смутено облиза устни.
– Какви ги дрънкаш, за бога?
– Бях сигурна, че няма да повярваш на това, което ти разказах току-що. Защо тогава да си правя труда да те убеждавам? Предишната Дейна беше по-елементарна, без претенции за психологическа прозорливост. Освен това днес имах тежък ден и просто не ми стига енергията да ти доказвам, че съм променена.
– Има логика, макар че ми звучи малко налудничаво – призна Шон.
– Студено ми е, дявол да го вземе – промърмори тя и наметна палтото върху раменете си. – Би трябвало да си облека някой топъл пуловер, а и тези тънки токчета направо ми разказват играта! – Тя изрита обувките си и започна да търка краката си един в друг. – да не говорим за чорапогащника, който само изглежда добре. Имам чувството, че съм риба, оплетена в мрежа!
– А пък аз имам чувството, че разговарям с друг човек – усмихна се Шон.
– Давам си сметка колко много те нараних, Шон.
– Честно казано, не го вярвам. Поведението ти беше достатъчно красноречиво.
– Бях глупава егоистка. Ние с теб можехме да имаме деца.
– Можехме да имаме и много други неща, Дейна.
– Но вече съм стара за това – каза тя.
– Не си чак толкова стара. Много жени на твоята възраст раждат без проблеми.