– Къртис не се спира вкъщи, а и не съм сигурна, че ще мога да тичам след малки деца.
– Въпрос на избор, Дейна.
Тя довърши питието си и каза:
– Дай да си поръчаме нещо за ядене, а след това ще поговорим за твоето хлапе, нуждаещо се от помощта ми по "заобиколен начин".
По-късно, когато масата беше разчистена и им поднесоха кафе, Дейна се облегна назад и каза:
– Хайде, започвай. Слушам те.
– Името му е Тайлър Уинго.
Шон ѝ разказа историята, като подбираше внимателно думите си и пропускаше някои факти.
После направи кратка пауза, по време на която телефонът му изпиука. Беше есемес от Мишел с кратко описание на това, което беше научила от Тайлър.
– Ново развитие? – подхвърли Дейна, наблюдавайки изражението му.
– Може би. Военните са обяснили на Тайлър, че баща му е бил застрелян, а след това улучен и от мина. Нямало останки, които да бъдат прибрани у дома.
– Винаги има такива останки, Шон – каза тя. – Ако човекът е бил улучен от мина, ковчегът му ще бъде затворен и запечатан. А армията наистина върши добра работа при идентифицирането на жертвите. От Къртис знам, че Пентагонът е въвел много строги правила в това отношение.
– Убеден съм, че е така – кимна Шон. – Странното е, че не са му съобщили веднага.
– Може би са искали да спестят част от ужасните новини на момчето и съпругата. За целта използват специални протоколи, но всяка ситуация е различна. Ти твърдиш, че Тайлър е побегнал в дъжда с колекционерския пистолет на баща си. Може би това ги е възпряло да му кажат веднага за състоянието на тялото, за да не го разстройват допълнително. Просто не са искали да травматизират момчето и майка му.
– Мащехата му – поправи я Шон. – В това има логика, но защо Пентагонът издигна каменна стена по отношение на детайлите?
– Поверителност – сви рамене Дейна. – Там се отнасят много сериозно към бойците, загинали по време на служба.
– Същевременно Тайлър се държеше така, сякаш крие нещо – добави Шон. – Нещо, което знае единствено той.
– За баща си ли?
От есемеса на Мишел той беше наясно за какво точно става въпрос. Бащата му беше изпратил имейл след датата, на която е бил обявен за загинал. Поколеба се дали да го спомене пред Дейна, но в крайна сметка се отказа. Тя все пак беше омъжена за генерал, на когото дължеше далеч повече лоялност, отколкото на него.
– Не знам – каза той. – Мишел май мисли така, а тя притежава много добър инстинкт.
Дейна отпи от кафето си и го погледна.
– Вие гаджета ли сте?
– Какво те интересува?
– Ще го приема за положителен отговор. Виждала съм я на снимка, чела съм за нея. Истинска красавица, на всичкото отгоре и свръхамбициозна. Олимпийска състезателка, която умее да стреля точно. Това е доста рядка комбинация.
– Защо си се интересувала от нея? Преди малко се направи, че не помниш дори името ѝ.
– Обикновена женска игра. Убедена съм, че е истинска тигрица в леглото.
– Е, това вече е онази Дейна, която познавам!
– Не твърдя, че съм се променила изцяло. Какво точно искаш да направя по случая "Тайлър Уинго"?
– Ще ти бъда благодарен за всичко, което успееш да откриеш.
– Не съм шпионка, да знаеш. Участвам в някои мероприятия, подпомагащи ранените бойци и техните семейства, членувам в много организации, в които се включват генералските съпруги. Но нямам право на достъп до секретни материали и не притежавам достатъчно компютърни умения, за да прониквам във вътрешните кръгове на Пентагона и секретната база данни.
– Не подценявай уменията си, Дейна.
– Какво искаш да кажеш?
– Имам предвид главно креватните разговори – каза той, гледайки я настойчиво.
– Е, това наистина го мога – усмихна се тя. – Къртис е педант по отношение на устава, но всеки мъж може да бъде манипулиран, когато са налице правилните… стимули.
– Но нека да бъдем наясно. Опитай се да въвлечеш генерала в разговор по темата и чакай да видиш реакцията му. Не искам нито да прекаляваш, нито да рискуваш. Това би било грешка.
– Говориш така, сякаш е опасно – сбърчи вежди тя.
– Наистина може да се окаже опасно.
– Затова ли ме гледаш със стоманения си поглед на таен агент? – втренчи се в лицето му Дейна.
– Учудвам се, че още го помниш. Все пак изминаха много години.
– Много са незабравимите неща, свързани с теб. Това е само едно от тях.
– Ако решиш да ни помогнеш и междувременно се случи нещо необичайно, обади ми се – рече той и ѝ подаде визитката си.
– Е, вече съм уплашена – игриво отвърна тя, но тревогата в очите ѝ остана.