След още осем часа започна да се смрачава и вятърът се усили. Небето се скри зад тежки облаци, предвещаващи скорошен порой.
Очакваше, че когато пристигне, ще се случи нещо съвсем конкретно.
Но то не се случи.
2.
Първата неприятност беше, че бензинът му свърши тъкмо когато влезе през отворената порта на каменната сграда. Втората неприятност бе класическа – дуло, насочено в лицето му.
Този път насреща му не беше местен човек с автомат. Беше бял мъж, като него, стиснал в ръка револвер с изтеглено назад петле.
– Проблем ли има? – попита шофьорът.
– Не и за нас – отвърна мъжът. Беше едър и набит, с бузесто лице, около четирийсетгодишен.
– Не и за вас? – попита шофьорът и се огледа.
Изпод сенките се появиха още мъже с насочени в него оръжия. Всичките бели. Толкова много бели на това място изглеждаха странно.
– Това не беше планирано – промърмори той.
Другият тикна под носа му значка и служебна карта.
– Плановете претърпяха промяна – обяви той.
Шофьорът се наведе да разгледа документите. Тим Саймънс, агент на ЦРУ.
– След като играем в един отбор, защо си наврял пищов в лицето ми?
– Опитът ме е научил да не вярвам на никого, особено в тази част на света – отвърна агентът. – Хайде, слизай!
Шофьорът метна на рамо претъпканата си раница и слезе. В ръцете си държеше два предмета.
Единият беше глокът – абсолютно безполезен срещу толкова дула, насочени в него.
Вторият беше черната кутия. Доста полезна. И на практика единственият му коз в предстоящите преговори. Включи захранването, натисна бутона и каза на Саймънс:
– Това е взривно устройство. Отпусна ли червения бутон, всички се изпаряваме. Камионът е натъпкан със семтекс и от него ще остане само една дупка в земята.
– Глупости! – предизвикателно рече Саймънс.
– Предполагам, че не си напълно запознат с операцията.
– Напротив.
– Помисли още веднъж. А след това погледни какво има под калниците.
Саймънс кимна на един от колегите си, който измъкна фенерче и се мушна под калника на задното дясно колело. След няколко секунди се изправи. Лицето му казваше всичко.
Въоръжените мъже отново се взряха в шофьора. Численото им превъзходство изведнъж беше престанало да бъде фактор. Той много добре знаеше това, но знаеше и друго – предимството му беше крехко и крайно нестабилно. В тази игра можеше да има само един победител, но можеше и всички да се окажат губещи. Времето му изтичаше. Това личеше по стягащите се около спусъците пръсти и оттеглянето на заден ход. Всяко движение издаваше намеренията им – да се измъкнат от обхвата на взривната вълна на семтекса, а след това да го оставят да се самоубие или да го елиминират с точен изстрел, надявайки се товарът да остане непокътнат. Но и в двата случая щяха да оцелеят – нещо, което беше най-важната им цел. Защото със сигурност щеше да се появи и друг товар за отвличане, и то без излишни жертви.
– За да се измъкнете навреме от зоната на взривната вълна, ще трябва да тичате по-бързо и от Юсейн Болт – предупреди ги шофьорът и вдигна кутията над главата си. – Ще разполагате с цяла вечност да мислите за греховете си.
– Искаме само товара – каза Саймънс. – Предаваш ни го и си свободен.
– Не виждам как ще стане – поклати глава шофьорът.
Саймънс нервно погледна кутийката в ръката му.
– Отсреща са паркирани два пикапа – махна към далечния край на двора той. – Заредени догоре, плюс резервни туби отзад. Имат и джипиеси. С тях дойдохме до тук. Можеш да вземеш единия, който си избереш.
Шофьорът извъртя очи към пикалите. Единият беше черен, а другият – зелен.
– И къде ще отида с него? – попита той.
– По-далече от тази дяволска дупка, предполагам – каза Саймънс.
– Имам задача, която възнамерявам да изпълня.
– Задачата е променена.
– Защо ли не приключим с това още сега? – нетърпеливо промърмори шофьорът и пръстът му започна да освобождава бутона.
– Чакай! – вдигна ръка Саймънс. – Чакай!
– Чакам.
– Избери си един пикап и се махай, по дяволите. Едва ли си струва да умреш за този товар, нали?
– Може и да си струва.
– Имаш семейство в Щатите.
– Откъде знаеш?
– Просто знам. И вярвам, че искаш да се върнеш при него.
– А как ще обясня загубата на товара?
– Няма да се наложи, повярвай ми – отвърна Саймънс.
– Там е работата, че не мога – каза шофьорът.
– В такъв случай всички ще умрем. Толкова е просто.