– Моля се на Бога да е така. Защото, ако се окаже обратното...
– Ще загуби баща си за втори път – довърши вместо нея Шон.
18.
– Как е Тайлър? – попита Мишел.
Тя и Шон седяха на една маса в "Панера" заедно с Кати Бърнет.
– Не е много добре. Мрачен е и няма желание да говори.
– Но ти каза, че все пак е разговарял с теб – отбеляза Шон.
Кати започна да си играе с книжната опаковка на сламката, потопена в чашата със сок.
– Малко – кимна тя.
– Лице в лице, а не по телефона, така ли? – попита Мишел.
– Аха. Днес ме откара вкъщи. Разговаряхме в задния двор.
– Какво ти каза?
– Тайлър има ли някакви неприятности? – отговори с въпрос момичето.
– Не – поклати глава Шон. – Но може би си мисли, че има.
– Според мен е доста разтревожен.
– Просто ни предай разговора, а ние ще преценим за какво става въпрос – рече Мишел.
– И наистина ще му помогнете, нали? – попита момичето.
– Той сам ни потърси, Кати – искрено отвърна Мишел. – Помоли ни да разберем за какво става въпрос. Това означава, че е наш клиент, а ние правим всичко възможно да защитаваме интересите на клиентите си.
Шон мълчаливо кимна в потвърждение на думите ѝ.
– Каза ми, че има нещо странно в смъртта на баща му.
– В какъв смисъл странно?
– Армията официално го уведомява за това, но той е на мнение, че не му казват всичко.
– Какво има предвид? – попита Мишел, въпреки че знаеше отговора.
– Не ми каза. Но е убеден, че армията си играе с него. На няколко пъти променяли версията за смъртта. Отначало му казали, че трябва да замине за "Доувър", за да посрещне ковчега, а след това обявили, че ще има някакво закъснение.
– Колко голямо закъснение? – попита Шон.
– Не разбрах. Тайлър беше доста разстроен.
– Да ти е споменавал за някакви получени наскоро имейли?
– Имейли ли? – учудено го погледна Кати. – От кого?
– Не знам, просто питам. Мъчим се да си изясним ситуацията.
В очите на момичето се появи подозрение.
– След като Тайлър ви е наел, защо не му зададете лично тези въпроси?
Шон и Мишел се спогледаха.
– Малко е сложно, Кати – промърмори той.
– Искаме да получим информация от някой негов приятел – добави Мишел. – да разберем какво говори, как се справя. Наясно сме, че е страшно разстроен и може би не разсъждава трезво. Това, което чухме от теб досега, потвърждава всичко, което е споделил с нас.
Кати кимна, очевидно приела обяснението.
– Каза ми, че не вярва на армията – добави тя.
– Напълно разбираемо е – каза Шон. – А какви са отношенията между него и втората му майка?
– Не спомена за нея. Той рядко говори за Джийн. Знам, че живеят заедно, но това е всичко. Според мен те почти не контактуват помежду си.
– Кога се уволни баща му?
– Преди около година.
Шон усети, че подозренията на момичето отново се пробуждат, и побърза да каже:
– А твоята майка? Колко време ѝ остава да служи?
– Две години. Възнамерява веднага след това да се пенсионира, за да може да се наслади на свободното си време, преди наистина да е остаряла. Все пак скоро ще навърши петдесет...
Шон и Мишел отново се спогледаха.
– Е, това си е една преклонна възраст – подхвърли той.
– Тогава вече си с единия крак в гроба – ухили се Мишел.
– Питам се дали Сам Уинго е отслужил двайсетте години за военна пенсия – промърмори Шон.
– Едва ли – обади се Кати. – От Тайлър знам, че е постъпил в армията, когато е бил на двайсет и пет. Според документите е загинал на четирийсет и пет. Това означава, че преди година, когато се е уволнил, е имал по-малко от двайсет години служба.
– Но защо човек като него напуска армията, след като се е блъскал цели деветнайсет години? – попита Мишел.
– Може би защото си е намерил по-добра работа, за повече пари.
– Възможно е – кимна Шон, но далеч не изглеждаше убеден.
– Забелязала ли си да живеят по-нашироко? – попита Мишел. – Не са сменяли жилището си, нали? Имам предвид нова кола, компютри, ремонти?
– Нищо подобно – отвърна Кати. – А и Тайлър никога не е говорил за такива неща. Къщата им е прилична, но все пак доста обикновена.
– Защо тогава се е уволнил, след като не е било за пари? – замислено промълви Шон и погледна към Кати. – Тайлър споменавал ли ти е за новата работа на баща си в ДТИ?
– Единственото, което каза, беше, че баща му е търговец. В смисъл, че се е срещал с клиенти и им е продавал разни неща.
– ДТИ е специализирана фирма за преводи, действаща основно в Афганистан – отбеляза Мишел. – А за продажбата на такива услуги едва ли е нужен голям търговски отдел.