Шон неохотно разхлаби хватката си и се наведе да вдигне пистолета.
– Какво е това, по дяволите? – учудено попита той.
– Германски маузер – намръщено отвърна Тайлър.
– Но без спусък – уточни Мишел. – Видях това още на светлината на фаровете. Мисля, че е доста трудно да го използваш като оръжие, освен ако не замериш някого с него.
– Точно така – кимна Шон.
– Тайлър тъкмо се готвеше да ми обясни къде живее, за да можем да го закараме – добави тя.
– Тайлър? – вдигна вежди Шон.
– Тайлър Уинго – намусено каза момчето. – Внимавай да не повредиш пистолета на татко, защото е колекционерска рядкост.
– Това означава, че е глупаво да тичаш с него под дъжда – отвърна Шон и пъхна маузера под колана си.
– Ще ме закарате ли вкъщи? – попита Тайлър и погледна Мишел.
– Да – кимна тя. – А по пътя ще ни разправиш какво се е случило.
– Вече ти казах, че нищо не може да се направи.
– Прав си. Ако мълчиш, наистина не можем да ти помогнем.
– Няма ли да влезем в джипа? – обади се Шон. – Ако продължаваме да стоим тук, ще хванем пневмония. – Замълча заради поредната гръмотевица, после добави: – Освен ако не ни удари мълния...
Насочиха се към лендкрузъра, паркиран на банкета. В товарния отсек имаше няколко одеяла. Мишел взе три от тях и подаде едното на Тайлър.
– Благодаря – промърмори момчето и седна отзад заедно с Мишел.
– Накъде? – попита Шон.
Тайлър му обясни.
– Не познавам района – каза Шон. – В коя посока да карам?
Потеглиха и Тайлър започна да му дава указания. След няколко завоя излязоха на тясна задънена уличка с няколко къщи от двете страни.
– Коя от всичките? – попита Шон.
Момчето махна към първата вдясно. Всичките ѝ прозорци светеха.
Мишел и Шон се спогледаха. На алеята беше паркиран тъмнозелен форд с военни номера. От покритата веранда излязоха двама мъже с униформи, придружавани от жена.
– Защо са тук тези хора? – попита Шон.
– За да ми съобщят, че татко е убит в Афганистан – отвърна Тайлър.
5.
Жената се втурна към тях, без да обръща внимание на поройния дъжд. Подхлъзна се на мокрите стъпала, но успя да запази равновесие и продължи напред по подгизналата трева. От устата ѝ излиташе пара.
– Тайлър!
Беше дребна, не повече от метър и шейсет, но въпреки това сграбчи момчето в прегръдките си и го притисна с изненадваща сила.
– Слава богу, че си жив и здрав! – извика тя. – Слава богу!
Шон и Мишел не пропуснаха да отбележат безизразното изражение на Тайлър и бързината, с която се освободи от прегръдката.
– Престани! – каза момчето. – Той е мъртъв, значи преструвките са излишни!
Жената се закова на място. По лицето ѝ се стичаха две черни вадички грим, които дъждът бързо отмиваше. Изведнъж тя вдигна ръка и зашлеви тийнейджъра.
– По дяволите, Тайлър! – изкрещя тя. – Щях да умра от страх!
Мишел направи две крачки и застана между двамата.
– Стига, това не помага на никого!
– Кои сте вие? – изгледа я жената.
– Случайно се натъкнахме на вашия син и го докарахме у дома – отговори Шон. – Това е всичко.
Военните на верандата бяха облечени с парадни униформи и гледаха мрачно. Единият беше известяващ офицер, нагърбен с неблагодарната мисия да уведомява близките на загиналите за смъртта им. Другият беше армейски свещеник, чиято задача бе да ги подкрепя в този труден момент.
– Добре ли си? – попита Мишел и докосна рамото на Тайлър.
Той кимна, втренчил поглед в двамата военни под навеса. Гледаше ги така, сякаш са извънземни, дошли да го отвлекат.
– Ако имаш нужда от помощ, просто звънни – добави Мишел и му подаде визитна картичка, която извади от джоба на якето си.
Тайлър не отговори, но все пак прибра картичката в джоба на джинсите си и тръгна към верандата.
– Не исках да го удрям, но толкова се притесних – каза жената. – Благодаря, че го доведохте.
– Аз съм Шон Кинг – протегна ръка Шон. – А това е Мишел Максуел. Много съжаляваме за вашата загуба. Тези неща никога не са лесни, особено за децата.
– На никого не му е лесно. Аз съм Джийн Уинго, а Тайлър е мой доведен син.
Шон понечи да измъкне немския маузер от колана си, но леденият поглед на Мишел го спря.
– Още веднъж приемете нашите съболезнования, госпожо Уинго – забързано се намеси тя. – Останах с впечатлението, че Тайлър е добро момче. Ако имате нужда от нещо, просто ни се обадете.
– Благодаря, но армията ще се погрижи за нас. Тези хора току-що ни съобщиха, че имат специална програма за подпомагане семействата на загиналите. Още утре ще ни посетят техни представители.