Момчето слезе и надникна в лексъса.
– Къде е Мишел?
– Точно зад теб – махна с ръка Шон, изчака лендкрузърът да спре и попита: – Някакви проблеми?
– Никой не го проследи – отвърна тя.
– А аз защо не забелязах, че караш след мен? – остро попита Тайлър.
– Това беше целта на занятието – отвърна тя и приближи към тях.
Небето беше покрито с ниско надвиснали облаци, а въздухът беше влажен и студен. Тримата потръпнаха почти едновременно.
– Да влезем в някоя от колите – предложи Мишел.
– Само не в твоята – размаха ръце Шон, обърна се към Тайлър и обясни: – Аз съм твърд противник на срещите в контейнери за смет. Предлагам да използваме моя седан.
Мишел му хвърли убийствен поглед, но мълчаливо ги последва към лексъса. Настани се отзад и пое грижата за външното наблюдение. Шон и Тайлър се качиха отпред.
– Разкажи ни за Джийн – започна Шон. – Защо мислиш, че е изчезнала?
– Винаги ме чака да се прибера след тренировка. Прави вечеря и ми напомня за домашните. Винаги!
– Но тази вечер я нямаше, така ли? – попита Мишел. – Никаква вечеря, никакви напомняния?
– Не само това – отвърна Тайлър. – Колата и дрехите ѝ също ги няма.
– Не е ли оставила някаква бележка? – попита Шон. – Или пък есемес?
Момчето поклати глава.
– Съседката отсреща я е видяла да излиза с голям куфар, който е сложила в багажника си.
– Мислиш ли, че е имала причина да замине спешно някъде? – отново се обади Мишел. – При болен роднина или нещо подобно? Да не сте се скарали?
– Не знам за никакви болни роднини. Никога не ми е споменавала за такива. Снощи наистина си разменихме някои реплики, но не сме имали скандал. Тя нито се разплака, нито се разгневи.
– Какво точно ти каза?
– Че и на нея ѝ е мъчно за баща ми. Че сме останали само двамата. Това ме ядоса и ѝ отвърнах, че предпочитам да бъда кръгъл сирак… – Момчето притеснено се размърда и добави: – Не трябваше да го казвам. Беше глупаво от моя страна.
– Но тя не избухна, не се разплака? – каза Мишел.
– Не. А аз просто излязох. О, казах ѝ още, че рано или късно ще стигна до истината. И че за тази цел съм ви наел отново...
– Бинго – рече Мишел.
Шон кимна и се извърна към Тайлър.
– Според мен това е причината да си тръгне.
– Не разбирам – каза момчето. – За какво трябва да се тревожи? Аз просто искам да открия баща си.
– Ще направя едно предположение… – започна Шон.
– Което може да се окаже погрешно – бързо добави Мишел.
– Какво? – подозрително ги изгледа Тайлър.
– Баща ти се е оженил за нея твърде бързо. По всичко личи, че не са имали нищо общо. Дори не са те поканили на подписването. Това не е типично за него, нали?
– Не е – кимна Тайлър, замълча за момент и очите му се разшириха. – Нима искате да кажете, че всичко е било фалшиво?
– Може би – рече Шон. – Но в момента това не е нищо повече от една хипотеза, за която нямаме доказателства.
– Но защо татко би го направил?
– Днес открихме някои неща за баща ти, Тайлър.
– Какви неща?
– Всъщност той изобщо не е напускал армията. През цялото време е бил на редовна военна служба.
– Какво?! – стресна се момчето. – Никога не ми е казвал подобно нещо!
– Вероятно са му забранили. Според нас е изпълнявал секретна мисия в Афганистан.
– Нищо не разбирам! Нима трябва да се жени заради това?
– Направил го е по ред причини, Тайлър. Получава задача зад граница и иска някой да е до теб. На твоите години човек все още не е готов да се грижи сам за себе си. По всяка вероятност не е имал избор. А може и изобщо да не са женени. Ти не си присъствал на подписването, нали? Каза, че в един момент просто са обявили, че са сключили брак.
Тайлър отмести поглед и устните му затрепериха.
– Значи всичко е било лъжа – прошепна. – Той просто ме е излъгал.
Забелязал състоянието му, Шон побърза да добави:
– Това доказва колко много е мислил за теб. Не е искал да те оставя сам.
– Глупости! – изкрещя Тайлър. – Ако наистина е мислил за мен, нямаше да постъпи така. Щеше да ми каже истината. А той се обяви за женен и ме принуди да живея с Джийн цяла година, по дяволите!
– Все още не сме сигурни в това, Тайлър – промълви Мишел. – Шон правилно уточни, че става въпрос само за една хипотеза.
– Бас държа, че е истина! – възкликна момчето. – Отдалече си личеше, че татко изобщо не я обича. Никога не съм ги виждал да се прегръщат и целуват, а дори и да се докосват. Всичко е било лъжа!
Шон погледна Мишел и изпусна една дълбока въздишка.
– Може би мисията му е била много важна, Тайлър – рече той. – За нейната подготовка баща ти е бил принуден фиктивно да напусне армията, а след това и уж да се ожени за Джийн. Вероятно знаеш, че бойците нямат право да казват на никого, включително и на най-близките си къде и каква мисия изпълняват.
– Знам, разбира се. Но това е различно.
– Не е чак толкова различно. По всяка вероятност мисията на баща ти е била свръхсекретна и много рискована. Самият факт, че изборът е паднал на него, показва колко много го ценят. Той е пожертвал всичко, и най-вече теб...
– Без да е в състояние да ти обясни каквото и да било – добави Мишел. – Бас държа, че точно това му е тежало най-много.
Момчето се втренчи в нея.
– Говорите така, за да ми олекне, нали? Но на мен не ми олеква, ясно? Баща ми просто ме е излъгал! – Помълча известно време, после попита: – За каква мисия става въпрос? Приключила ли е вече?
– Не сме много сигурни каква – отвърна Мишел. – Най-вероятно е трябвало да предаде нещо на някого в Афганистан.
– Ще се прибере ли у дома? Наистина ли е жив?
– За съжаление, нямам отговор на тези въпроси, Тайлър – отвърна Шон. – Мога само да ти кажа, че нещо се е объркало. Армията положително го смята за жив, но няма представа къде е.
– Ами ако е бил пленен?
– Едва ли. Тогава нямаше да може да ти изпрати имейл.
– Може да са го пленили, след като го е изпратил – каза Тайлър.
– Може – кимна Мишел.
– Има и още нещо, което трябва да знаеш – обади се Шон.
– Каква? – трепна момчето.
– Днес в един от местните молове стреляха срещу моя позната, която ни предостави информация за баща ти. Буквално пред очите ни. Стрелците бяха трима, но за щастие, ние успяхме да ги неутрализираме.
– Убихме ги – хладно уточни Мишел. – Преди те да ни убият.
– Убили сте хора?! – възкликна Тайлър. – В мола?
– Наложи се, за жалост. Загина и един полицай.
– И според вас това е станало заради баща ми?!
– В момента нямаме други активни разследвания – каза Мишел. – А стрелците много приличаха на бивши военни, въпреки че не носеха документи за самоличност.
– Затова ли ти е такова лицето? – попита Тайлър, извръщайки се към Шон. – Последица от инцидента?
– Дреболия, която не бива да ти прави впечатление – бързо отвърна Шон.
– Ще се разбере ли кои са тези мъже?
– Ако фигурират в някоя база данни, да. В противен случай няма гаранции.
– Значи са се появили в мола, за да спипат теб и Мишел?
– Поканиха ни да ги последваме, но ние любезно отказахме – отвърна Мишел.
Тайлър отново се извърна към нея. Лицето му беше тебеширенобяло.
– Съжалявам – промърмори той. – Не съм допускал, че може да се случи подобно нещо.
– Не се безпокой, Тайлър – каза Мишел. – Вината не е твоя. А и не ни е за пръв път.
Момчето хвърли тревожен поглед към Шон.
– Надявам се, че твоята приятелка ще се оправи.
– Благодаря. Аз също.
Мълчаха в продължение на една безкрайна минута.
– Не съм сигурен какво ще правя оттук нататък – рече най-сетне Тайлър.
– Най-неотложният въпрос е какво ще стане с теб, след като Джийн вече я няма – каза Шон. – Ти си само на шестнайсет и не можеш да живееш сам.
– Всъщност едва ли някой знае, че Джийн е заминала – погледна го с надежда Тайлър.
– Много уместна забележка – обади се Мишел и се извърна към Шон. – Той може да живее при някой от нас.