Изправи се и стисна протегнатата десница на Мелтън.
– В договора вашата компания е записана като "Феникс Ентърпрайзис" – подхвърли по-възрастният мъж.
– Точно така, "Феникс", като птицата, която се възражда от собствената си пепел.
– Хубаво. От моите хора разбрах, че работите по държавни поръчки. Най-вече в областта на военното разузнаване.
– Вярно е.
– Мога да разбера защо ви трябва платформа там горе...
– Аз пък бях изненадан, че пожелахте да го направите лично. Сигурен съм, че разполагате с цял екип мениджъри, които биха могли да финализират сделката.
– Ще ви предложа един съвет, млади човече. Когато сключвам важна сделка, предпочитам да стисна ръката на партньора си и да го гледам в очите. Имал съм и по-големи сделки, имал съм и по-малки, но винаги съм се придържал към това правило. Така е по-добре както за мен, така и за партньорите ми. А ние с вас може би ще сключим и други сделки.
– Възможно е – отвърна Грант, но си каза наум: Това никога няма да се случи.
Взе първия самолет за Вашингтон. Подкара директно към офиса си, седна зад бюрото си и разтвори черното кожено тефтерче, което получи от Мелтън. Очите му се плъзнаха по кодовете и паролите, без които нямаше как да получи достъп до АЗ. Беше наясно, че става въпрос за един до голяма степен уникален сателит. Армията и другите федерални институции, които го бяха използвали досега, вече бяха изритани. Но не напълно. Защото те винаги оставяха една частица от себе си на подобни съоръжения.
А Грант се нуждаеше именно от тази частица.
38.
– Хей, Уинго!
Тайлър се обърна към групичката момчета от горните класове, които се бяха събрали край входа на гимназията. Повечето от тях бяха преметнали тежки сакове с екипировка, а един от тях носеше футболен шлем и раменни подложки.
– Чухме, че твоят старец не е умрял, а е престъпник и дезертьор! – извика друг от групичката.
– Това са пълни глупости! – изкрещя в отговор Тайлър и лицето му се наля с кръв.
Момчетата го заобиколиха. Повечето от тях играеха в гимназиалния отбор по американски футбол.
– Разбрах от баща ми – поясни най-едрото от тях. – Той е военен и знае какво се случва в армията. Нима твърдиш, че той лъже?
– Да! – кресна Тайлър. – След като казва, че баща ми е престъпник, лъже!
– Дезертьор значи страхливец, нали? – обади се друг осемнайсетгодишен хлапак на име Джак, висок и доста дебел. – Излиза, че баща ти е обикновен шубелия, а? – каза той и блъсна Тайлър в рамото.
Тайлър се просна на земята и хлапаците избухнаха в смях. Един от тях му помогна да се изправи и стегна ръце около тялото му, а Джак сви юмрук, за да го удари в корема.
– Тая няма да я бъде! – разнесе се глас зад тях.
Ръката на Джак беше светкавично извита зад гърба.
Момчетата се обърнаха едновременно към изскочилата изневиделица Мишел. Тя пусна объркания дебелак и хладно подхвърли:
– Какво става, момчета? Май си падате по груповите нападения, а?
– Теб какво те засяга? – изръмжа Джак.
– Тайлър е мой приятел.
– Искаш да кажеш, че си му охрана? – каза нахаканият младеж и я изгледа отгоре надолу. – Жени ли те пазят, Уинго?
Групичката отново избухна в смях.
– Мога да се защитавам и сам! – отсече Тайлър, успял да се вдигне на крака.
– Знам, че можеш. Но шестима срещу един не ми се струва честно. Я да видим за какво става въпрос… – Тя огледа хлапаците и накрая попита Джак: – Ти играеш футбол, нали?
– Започнах като ляв полузащитник – изпъчи се той.
– Това означава, че си едър и силен.
Усмивката на Джак се разшири.
– Но пък си дебел и тромав и едва ли можеш да пробягаш повече от десет метра, без да припаднеш!
Дебелакът я зяпна и усмивката му се стопи.
Мишел се извърна към Тайлър.
– Той не е едър като теб, но пък е пъргав и жилав. Тренира плуване, значи притежава отлична издръжливост. Ако се сбиеш с него и не го повалиш още с първия удар, ще започне да танцува около теб и бързо ще те изтощи. И ръката си няма да можеш да вдигнеш. А баща му, когото наричате страхливец, служи в специалните части. Когато се стигне до ръкопашен бой, тези хора са извънземни. Може би си мислите, че ММА бойците са върхът, но те няма да издържат и един рунд срещу тюлен или рейнджър. Освен това командосите от специалните части няма да ви ступат, а направо ще ви ликвидират. Бас държа, че бащата на Тайлър го е научил на едно-друго… – Тя погледна Тайлър, който се беше втренчил в Джак. – Струва ми се, че в момента е готов да ти откъсне главата. – Помълча за момент, а след това се обърна към Джак и подхвърли: – Защо не се разберете само двамата? Ако някой от твоите приятелчета направи опит да ти помогне, ще си има работа с мен. Тук трябва да ви предупредя, че макар да съм жена, знам как да се бия!
Джак и Тайлър продължаваха да се гледат намръщено. В крайна сметка Джак беше този, който отмести очи и промърмори:
– Майната му; няма да развалям отбора, за да наритам задника на някакъв нещастник!
След тези думи им обърна гръб и се върна при съучениците си.
Двамата останаха да гледат след тях.
– Благодаря ти – рече след известно време Тайлър.
– Е, ти нямаше нужда от мен – сви рамене Мишел. – Ако бяхте само двамата, със сигурност щеше да му видиш сметката.
– Наистина ли мислиш така?
– Ти имаш хъс, Тайлър. А онзи има само шкембе.
– Всъщност какво правиш тук? – попита той.
– Аз те докарах, нали? Е, сега идвам да те прибера.
– Имам други планове.
– Какви по-точно?
– Няма значение. Просто други.
– Вече обсъдихме този въпрос. За момента е най-добре да бъдем заедно.
– Но аз не искам.
– Какво се промени оттогава досега? – внимателно го погледна тя, после зърна телефона в ръката му и всичко ѝ стана ясно. – Кога получи отговор от баща ти?
– Просто ме остави на мира!
– Няма как да стане.
– В такъв случай аз изчезвам – отвърна той и понечи да си тръгне, но тя го хвана за ръката.
– Нека набързо ти обясня някои неща, Тайлър. Тази сутрин ние с Шон отидохме да проверим една улика, която открих в дома ти. Тя ни отведе в мотел, който фалшивата ти майка е използвала за тайна квартира.
– Какво?!
– Няма значение. Докато бяхме там, някой залепи за вратата пресовка взривен материал, най-вероятно семтекс. Ако не беше бързата реакция на Шон, сега нямаше да съм тук и онези момчета щяха да ти сритат задника. По-голямата част от мотела беше разрушена, но за щастие, без жертви.
– Бомба?
– Да, бомба. И тъй, кога получи отговор от баща ти?
– Видях съобщението му малко преди обед.
– Какво пише?
– Нищо особено – отвърна Тайлър и заби поглед в краката си.
– Никак не те бива да лъжеш.
– Не лъжа!
– Окей, но защо не ми кажеш, след като не е нищо особено?
– Защо Джийн се е нуждаела от още една квартира?
– Вече ти казахме, че тя и баща ти най-вероятно изобщо не са били женени.
– Не съм забравил. Казахте, че я е довел у дома, за да не бъда сам, докато го няма. Още ли сте на това мнение?
– Да, но малко го коригирахме. Според нас тя е била внедрена.
– Внедрена?
– Допускаме, че е работила за хората, които са заложили капан на баща ти. Точно това е причината да изчезне. Уплашила се е, че ние отново поемаме случая. Междувременно е получавала пощата си на адреса на мотела. Отидохме да го проверим, но не открихме нищо с изключение на опасността да загинем от насилствена смърт.
– Но за кого всъщност е работила? Едва ли за армията.
– И ние мислим така, но армията със сигурност е замесена. По всяка вероятност има и други фактори, които са провалили мисията на баща ти.
– Значи вярвате, че той е на страната на добрите? – проясни се лицето на Тайлър.
– Да – кимна тя. – Вече започваме да се убеждаваме в това.
– Но той наистина е добър!
– Въпреки че те е излъгал? Забрави ли, че му беше доста ядосан?