– Това е нещо като местна забележителност – погледна го човекът. – Надявам се, че няма да я разрушите.
– В никакъв случай – отвърна Грант.
– Ако сте решили да откриете собствена радиостанция, ще трябва да се справите с доста бюрократични проблеми от страна на Комисията по честотите.
– Помислил съм и за това, благодаря.
Човекът се качи в колата си и потегли, оставяйки Грант насаме със странната си покупка. Той обиколи периметъра, спря пред кулата и вдигна глава. Част от нея беше ръждясала, а много от носещите елементи се нуждаеха от ремонт. Вече беше разгледал тухлената сграда с няколко прозореца и частично изгнила входна врата. Стените бяха покрити с пластове оловна боя, а по таваните имаше азбестови панели. За него това беше без значение, тъй като не възнамеряваше да прави структурни промени. Но други промени щеше да има – много промени и повечето от тях спешни.
Погледна часовника си, извади телефона и набра един есемес.
Пет минути по-късно на тесния път се появиха два камиона с покрити ремаркета. В кабините им седяха по трима мъже, които скочиха почти в движение и отвориха вратите на ремаркетата. От тях слязоха още по петима. Общо шестнайсет души, които щяха да приключат бързо.
Грант отключи входната врата. Мъжете спуснаха рампите и започнаха да разтоварват строителните материали и два бензинови генератора.
След кратка консултация с шефа на бригадата Грант влезе вътре и се зае да разпределя материалите. Част от работниците започнаха да разчистват някогашната радиостанция. Действаха сръчно и методично. Няколко часа по-късно сградата беше напълно опразнена и съдържанието на ремаркетата беше прехвърлено в нея.
Грант се наведе над чертежите, опънати на парче шперплат върху дърводелското магаре във фоайето.
Консултира се с шефа на бригадата за някои дребни корекции, направи предложения.
Сроковете бяха изключително кратки и той с удоволствие се вслуша в свистенето на включените инструменти, което оповестяваше началото на ремонта.
После двамата с майстора пак обходиха помещенията.
– Тук, тук и тук ще бъдат монтирани детектори – посочи определени точки във фоайето Грант.
Добави още няколко места. Планът предвиждаше четирите стени плюс пода и тавана да бъдат облицовани с няколко пласта изолационен материал, между които щеше да има шумозаглушаваща пяна и огнеупорен гипсокартон.
Всички връзки с вътрешното пространство, независимо дали ставаше въпрос за кабели, водопроводни тръби или канализация, трябваше да бъдат покрити с пяна и метални капаци. А достъпът щеше да се осъществява само от едно място, оборудвано с ултрамодерна система за сигурност.
Прозорците щяха да бъдат запечатани без възможност да се отварят. На всеки от тях щеше да има датчик и решетки. Предвиждаше се един авариен изход отзад, представляващ блиндирана врата без външна брава, оборудвана със сложна аларма и паник-бутон.
Всички вътрешни врати щяха да бъдат от неръждаема стомана, дебели пет сантиметра, с акустична изолация и система за самозатваряне и заключване плюс инфрачервен контрол. Щяха да са с усилени лагерни панти и допълнителна пластина при ключалките.
Грант продължаваше да обикаля сградата. Представяше си съвсем ясно оборудването, което скоро щеше да бъде в нея. Сензори за движение, аварийно осветление, тотален контрол на достъпа. Такъв щяха да имат само хора, които разполагаха с магнитна карта и пинкод, а биометричните им данни щяха да бъдат заложени в системата. Всички останали, проявяващи интерес към сградата, щяха да преживеят неприятни моменти.
На двеста метра надолу по пътя щеше да има охраняем портал, а в радиус от петстотин метра около сградата предстоеше да бъдат поставени сензори, лазери, камери и всякакви други съоръжения за ранно предупреждение.
Върху външните стени на радиостанцията щяха да се монтират генератори на шум и заглушаващи устройства, предназначени да неутрализират всякакви опити за подслушване.
Грант застана в средата на сградата и си представи точното място на квадратната камера от легирана стомана с блиндирана врата. Тя беше централният елемент от операцията, която щеше да се осъществи съвсем скоро.
Той излезе навън и огледа периметъра. Най-доброто място за такива обекти бяха военните бази, където можеше да се разчита на помощта на опитни и решителни бойци. Но той не разполагаше с подобна опция.
Насочи се към предавателната кула, която много скоро щеше да бъде окичена със сателитни чинии. Те щяха да приемат и предават информация посредством бетонни тръби за кабели, изработени лично от Грант. В света на бизнеса тази технология със сигурност би му донесла милиарди, тъй като никой досега не беше успял да осигури стопроцентова защита на електронните данни, които се прехвърлят от точка А до точка Б, особено от мобилни устройства.
В бъдеще войните вероятно отново щяха да се водят на земята, във въздуха и по вода, но мястото на най-важните битки без съмнение щеше да е киберпространството. Някои държави вече бяха готови за виртуални атаки срещу инфраструктури, енергийни обекти, финансови пазари, транспортни артерии и прочие, и то без стрелба и бомби, а само с едно кликване на мишката.
Това, което беше замислил Грант, беше много близо до въпросните бъдещи войни, но мишената му беше различна и изискваше максимално фокусиране.
Приключил с обиколката, той отдели още няколко минути на хората си, след което се качи в колата и потегли. Със задоволство отбеляза, че сигнално-охранителната система по периметъра вече се монтира. Освен сградата той беше купил още около четиристотин декара от околните ниви. По този начин можеше да бъде сигурен, че най-близките сгради ще са на километри от неговия обект. А той беше човек, който държеше на уединението си.
Излезе на главния път и увеличи скоростта. Протегна ръка да включи радиото и потърси една изцяло новинарска станция. Изслуша водещата новина и се усмихна.
Все същата история за един милиард евро, изчезнали заедно с професионален войник. Но този път тя включваше и няколко нови момента. Говорителят направи кратка пауза, преди тържествено да обяви:
– Току-що получихме информация, която навежда на мисълта за конспирация, в която е замесено самото правителство на Съединените щати. Ако това се окаже истина, последиците в международен план ще бъдат изключително тежки.
Грант остана доволен от факта, че се намекваше за скандални и нечистоплътни дейности – точно както го бе планирал.
Изключи радиото и стъпи на газта. Предстоеше му покупка на известно количество поверителна информация. Когато човек разполага с достатъчно пари, никоя информация не може да бъде достатъчно поверителна.
43.
Навлязоха в централната част на Вашингтон и колата, която Уинго следеше, бързо се насочи към някакъв покрит паркинг. Той се поколеба за миг, а след това пое след нея. Паркингът беше платен и всеки водач трябваше да изтегли картонче, за да се вдигне бариерата. Паркира през шест коли от другия мъж.
После нещата изведнъж се усложниха. Пред асансьорите чакаха хора. Мъжът зае място на опашката, следван от Уинго, който придърпа надолу шапката с козирка и намести тъмните си очила. Нямаше никакво намерение да ги свали просто защото не искаше да рискува, въпреки че още в Афганистан беше взел мерки да промени външния си вид.
Хората се натъпкаха в кабината, която ги стовари пред друга редица асансьори в централното фоайе. Макар и най-отзад в групата, Уинго успя да забележи, че мъжът, когото следеше, натисна бутона за шестия етаж. Там слязоха няколко души, като последен от тях беше Уинго… Мъжът пое по някакъв коридор и зави наляво. Уинго го последва и спря на мястото, където коридорът се пресичаше с друг.
Мъжът изчезна зад една врата, която меко се захлопна след него. Уинго се насочи натам и забави крачка, колкото да прочете табелата на стената.